Путин насочи ядрените си оръжия към НАТО. Време е за отговор

Путин насочи ядрените си оръжия към НАТО. Време е за отговор (Putin Points Nuclear Weapons at NATO: Time to Respond)

Chels Michta за Центъра за анализ на европейските политики (CEPA):

Още новини от Украйна

Президентът на Беларус Лукашенко обяви през юни, че Русия е започнала да прехвърля тактически ядрени оръжия в страната му, като се похвали в интервю за телевизионния канал "Россия-1", че те са три пъти по-мощни от атомните бомби, хвърлени от Съединените щати над Хирошима и Нагасаки през 1945 г.

Въпреки че разполагането им не променя цялостния ядрен баланс между Съединените щати и Русия, това е значителен ескалационен ход от страна на Кремъл. Това е първият път от края на Студената война, при който руски ядрени бомби са базирани извън нейна територия. В Беларус Русия ще запази контрола си над тях.

Въпреки че Путин аргументира разполагането като отговор на ядрените оръжия на САЩ в редица бази на НАТО в Европа (за първи път през 50-те години на миналия век САЩ разполагат ядрен арсенал), недвусмиленото послание е ясно: Русия засилва ядрената си реторика в отговор на продължаващата подкрепа на Запада за Украйна.

Действията на Русия трябва да послужат като напомняне, че докато Беларус остава привидно независима, тя за всички практически цели е част от по-голямото руско геополитическо пространство. Путин използва територията на Беларус, за да атакува директно Украйна, да извади и поправи повреденото руско оборудване, да осигури логистична и медицинска подкрепа за своите операции в Украйна, а сега и като разменна монета в ядрените си игри срещу Запада.

Целта на Путин е да принуди Запада да се поддаде на ядрения шантаж и да намали подкрепата си за Украйна. САЩ и НАТО трябва да решат как да отговорят и в крайна сметка как да адаптират възпиращата позиция на Алианса, за да се справят със заплахата.

Разполагането на ядрени оръжия в Беларус има и регионално измерение, тъй като Беларус граничи с три страни от НАТО: Полша, Литва и Латвия. Всички изразиха загриженост относно тази ескалация, а Полша поиска да се присъедини към програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия. Въпросът беше повдигнат за първи път от полския президент Анджей Дуда миналата есен и повторен от министър-председателя Матеуш Моравецки. Поръчаните от Варшава изтребители F-35 могат да бъдат адаптирани за носене на ядрени глави.

Разполагането на тактически ядрени оръжия в Беларус означава разполагане на повече руски сили в тази страна за защита и управление на ракетите. Това означава и задълбочаваща се интеграция на беларуската армия в системата за командване и контрол на Русия. Прехвърлянето на ядрени оръжия в Беларус е сигнал за затягане на политическата и военна хватка на Кремъл над страната и по-нататъшно подчинение на въоръжените сили на Лукашенко и неговия апарат за сигурност на Русия.

Ако Съединените щати и НАТО не успеят да отговорят, като например разширят програмата за споделяне на ядрени оръжия, Путин ще прочете това като още един знак за западна амбивалентност и ще заключи, че НАТО няма голям апетит за поемане на рискове. Това ще насърчи повече руския авантюризъм по източния фланг и потенциално ще предизвика още по-опасна конфронтация със Запада. Накратко, НАТО трябва внимателно да прецени политическата цена от неуспеха да даде силен отговор на този пореден руски опит за ядрен шантаж.