Руският икономист Сергей Гуриев и американският политолог Даниел Трейсман в своята книга Spin Dictators разглеждат авторитарните режими по света, разделяйки ги на два вида. Първите са така наречените диктатори на лъжата, или диктатори на измамата, в основата на тяхната власт стои манипулацията и пропагандата. Другите са диктаторите на страха, които със сила стъпкват всякакви наченки на демокрация и опозиция. Режимът на Владимир Путин беше поставян в първата категория, но през годините все повече разчита на силата и страха.
„Диктаторите на лъжата“ управляват чрез манипулация на общественото мнение, популизъм, контрол над медиите и нереалистични обещания. „Диктаторите на страха“ прилагат твърда сила, убиват всякакви опити за демокрация, убиват и физически. Къде се позиционира Русия сега?
Meduza разговаря с Даниел Трейсман, професор по политически науки в Калифорнийския университет. За Путин, за войната в Украйна, за страха.
Във вашата книга пишете, че Путин постепенно се превръща в „диктатор на страха“. Днешна Русия диктатура на страха ли е?
Да. Стилът на авторитарно управление, който Путин използва днес, е много различен от това, което беше в началото, и дори от начина, по който управляваше сравнително наскоро. Виждаме, че Кремъл иска да сплаши всички потенциални противници. Властите са готови да преследват всеки, който има антивоенна позиция. Интонацията в държавните медии е брутална. Настоящият руски режим трябва да се определи именно като „диктатура на страха“, въпреки че, разбира се, все още има опити за манипулиране на хората с помощта на пропаганда.
Путин се опитва да достигне до възможно най-широка публика в страната. Той сплашва опонентите си, като им дава да разберат, че нямат шанс да дойдат на власт, и в същото време се опитва по някакъв начин да успокои онази част от обществото, която е вярна на демократичните ценности.
Но е трудно да си представим, че дори привържениците на Путин могат да бъдат наистина убедени, че днешна Русия е демократична страна.
Всичко се съдържа в това, в което самите хора биха искали да вярват. Трудно е да се откажеш от илюзиите си. Трудно е да се признае, че наоколо се случват ужасни неща. Често е трудно да признаете това пред себе си, дори някъде в подсъзнанието си да знаете, че това всъщност е така. Мисля, че в психиката на хората има склонност да се вкопчват в илюзорни представи за реалността. Това ги прави по-спокойни, а режимът се възползва.
Да се върнем към годините, в които вие все още смятахме Путин за „диктатор на лъжата“. Вие и самото руско общество подценихте ли диктаторския потенциал, който Путин винаги е носил в себе си?
Мисля, че подценихме дълбочината, до която той беше готов да се гмурне. От 2000 година насам нещата се промениха, в началото на мандата си Путин дори изглеждаше искрено настроен към идеята за сътрудничество със Запада. Той се стремеше към централизация на властта, но до определен момент признаваше демократичните ограничения. Постепенно всичко това изчезна.
Трябва да внимаваме и с другите диктатори на лъжата, защото ситуацията при такива режими винаги може да се промени. Това се вижда във Венецуела на Николас Мадуро, видяхме този вид промяна и в Турция на Реджеп Ердоган след неуспешния опит за военен преврат през 2016 г. Тогава бяха арестувани огромен брой хора, които властите смятаха за свои политически опоненти - десетки хиляди хора бяха хвърлени в затворите. И сега сме свидетели на продължаващата деградация на режима на Владимир Путин в Русия.
И в трите случая има обща причина: лидерът престава да бъде сигурен, че управлението, основано на измама и манипулация, работи по същия начин, както преди. Путин в един момент реши, че всички тези сложни схеми, които използваше в началото на мандата си, вече не са ефективни. Путин загуби вяра в политолози като Павловски, загуби вяра в либерални икономисти като Герман Греф (по това време министър на икономическото развитие), и започна да разчита на спецслужбите, а там умеят да сплашват и контролират.
Това е голям проблем за диктаторите. Струва им се, че „диктатурата на лъжата“ е престанала да бъде ефективна или че гражданското общество е станало толкова силно и организирано, че държавата вече не може да го управлява по същия начин, както преди. Но не е задължително „диктатурата на страха“ да работи вечно! Репресиите могат да бъдат много ефективни в краткосрочен план, но създават нови трудности: икономическата ситуация се влошава още повече, вътрешнополитическите проблеми се задълбочават и в крайна сметка диктаторите се озовават в същата задънена улица, в която са били, когато са започнали да затягат режима.
Вследствие на тази метаморфоза ли Путин реши да нападне Украйна?
Мисля, че Путин просто изгони от ехокамерата си всички хора, които можеха да го убедят в обратното. Той си създаде изкривена версия на реалността и престана да се вслушва в хора с мнение, различно от неговото. Това доведе до решението за започване на война. Путин беше разочарован от ролята на Русия в света.
Репресиите срещу Навални и установяването на пълен контрол върху медиите са следствие от това, че Путин започна да разчита повече на специалните служби във вътрешната политика. И най-вероятно всичко това така или иначе щеше да се случи, дори и да нямаше нахлуване в Украйна.
Виждам противоречиви тенденции в руското обществено мнение и все още не знаем колко дълбоки и дългосрочни са тези тенденции. В настоящата атмосфера на страх в обществото има много конформизъм и повърхностна лоялност. В руската душа сега има конфликт между желанието да бъдеш лоялен към родината, от една страна, и тревогата или дори ужаса при мисълта накъде върви Русия, от друга.
Вие преди сте споменавали, че Путин вероятно ще засили репресиите си, но това ще го направи по-зависим от силите за сигурност и ще му е трудно да ги държи под контрол. Както видяхме и с бунта на Пригожин.
Да, ако в миналото Путин беше човекът, който разрешаваше подобни вътрешноелитарни конфликти, то в този случай той се провали - не направи нищо. Многократно го предупреждаваха, че Пригожин се превръща в проблем, в дните преди метежа имаше признаци накъде отива всичко, но Путин не можа да го предотврати. Той не успя да се защити от открития бунт, който се превърна в най-голямата заплаха за неговия режим от 23 години. Очевидно той е по-слаб, отколкото си мислехме, и тази ситуация го отслаби още повече.
Путин разчита на тези силовици, които все още са му лоялни. Остава неясна сделката, което Путин е сключил с Пригожин. Случва се нещо, което сериозно дестабилизира страната. Привържениците на конспирацията смятат, че Пригожин има някои допълнителни лостове за влияние върху Путин, за които все още не знаем. В бъдеще ще видим по-скоро ерозия на властта на Кремъл, отколкото държавен преврат. Това ще бъде постепенно унищожаване на държавната власт. Това беше много забележимо при бунта на Пригожин. Тъй като Путин не успя да го предотврати или да направи нещо в процеса, вероятно вече е твърде много за един човек в Кремъл да води война, да се тревожи за лоялността на различните разузнавателни агенции, да наблюдава общественото мнение и всички проблеми в 11 часови зони. Може би споменатото разрушение на държавата вече е започнало.
Тоест можем да видим нещо като „тих“ държавен преврат – при такъв сценарий силите за сигурност няма открито да свалят Путин от власт, но де факто могат да вземат всички ключови правомощия в свои ръце?
Точно така. Путин може да даде възможност на други да вземат важни решения. Възможен е и сценарий, при който в даден момент Путин би предпочел сам да напусне поста си или да се оттегли, като намали правомощията си и прехвърли част от тях на други актьори. Възможно е да се стигне до по-нататъшна ерозия на режима, в резултат на което самият Путин в един момент ще реши, че бъдещата му съдба ще бъде по-сигурна, ако подаде оставка.
Путин в един момент може да осъзнае, че ще е трудно да обясни на населението военните поражения и икономическите трудност. Ще се превърне ли отново Русия в „диктатура на лъжата“?
Путин ще се опита да използва не само страх, но и лъжа. Можем дори грубо да си представим неговата рамка: „Западът е виновен за всичко, Русия нямаше избор, защото ако не беше нахлула в Украйна, НАТО щеше да нападне Русия, така че всички наши стъпки са просто отговор на агресия отвън. А руската икономика е в такова ужасно състояние заради западните санкции“. И така нататък. Всичко това е история за виктимизация, която до известна степен отразява чувствата на руснаците, че тяхната страна исторически е била жертва, и тяхното разочарование, че Русия е загубила мощта си през последните десетилетия. Това е нещо, което Путин със сигурност ще използва. Но смятам, че той няма да може да се върне към класическата диктатура на лъжата. Путин вече активира страха.
За да станат автокрациите по-малко насилствени и някой ден да бъдат заменени от демокрации, е необходимо преди всичко икономическо и социално развитие, а то е невъзможно в изолация. Какво мислите за санкционния натиск срещу Русия?
Неприложимо е интегрирането на Русия в ситуация на открита военна агресия, защото отговорът на военната агресия трябва да бъде военен.
Смятам, че беше необходимо и остава необходимо да се упражни максимално възможен натиск върху Русия (тук не става въпрос за пряка военна намеса на НАТО), за да може Украйна да се защити и Путин да не излезе победител от тази война, с което да укрепи властта си у дома.
Западът трябва да е готов да реинтегрира Русия, но това според мен е невъзможно при сегашния режим под ръководството на Владимир Путин. Днес основната задача на западните страни е да помогнат на Украйна да се защити.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Българин
15:35 25.07.2023
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Пак лъжеш,
15:46 25.07.2023
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Град Симитли
..... Се едно с проф. Егор Макарович Пишкарьов., от Магаданския Технологичен Институт--
за Байдън и политиката му
15:47 25.07.2023
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Хихихи..
15:48 25.07.2023
11 Комуниста
Коментиран от #14, #20
15:49 25.07.2023
12 стоян георгиев
15:50 25.07.2023
13 Някой
15:51 25.07.2023
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Адам Хилтън
Коментиран от #21
15:56 25.07.2023
16 Този коментар е премахнат от модератор.
17 Мълчанието на руснаците,
15:58 25.07.2023
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Пак ли маскалите
16:08 25.07.2023
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 Поддържат
До коментар #15 от "Адам Хилтън":
всички диктатори, които им прокарват политиката.И със Саддам бяха приятели дори по времето когато газираше кюрдите.
16:10 25.07.2023
22 Ами да
16:18 25.07.2023
23 Коз Як
16:21 25.07.2023
24 В. В. Путин
16:35 25.07.2023
25 Човек
Коментиран от #34
16:52 25.07.2023
26 В. В. Путин
Ще извика адаша Зелен да ми мести.
17:01 25.07.2023
27 Последните проучвания
Докато половината безрезервно подкрепят Путин за инвазията му в Украйна останалите изразяват желание директно да се удари Вашингтон
17:53 25.07.2023
28 Тръпна
Да не би някой път Днес да напише обективна статия защото има опасност тогава да получа инфаркт от изненада
17:56 25.07.2023
29 pak се изака наш
18:01 25.07.2023
30 нова мода на афтурчето
18:04 25.07.2023
31 Одит
19:33 25.07.2023
32 мдаа
19:35 25.07.2023
33 ХА ХА ХА
19:49 25.07.2023
34 Чичо Том
До коментар #25 от "Човек":
Само това ли ”успя” да ”измислиш”.Явно нивото при ”козяцитв” е критично ниско. Следващияпът се постарай повече.19:49 25.07.2023
35 Боже
19:51 25.07.2023
36 Джамбо
19:58 25.07.2023
37 Този коментар е премахнат от модератор.
38 Този коментар е премахнат от модератор.
39 Този коментар е премахнат от модератор.
40 Този коментар е премахнат от модератор.
41 Този коментар е премахнат от модератор.
42 Кольо
21:52 25.07.2023
43 Този коментар е премахнат от модератор.
44 Този коментар е премахнат от модератор.