Почти месец след военния преврат в Нигер дипломатическият разнобой към кризата в африканската държава се запазва

Някои държави искат военна интервенция, докато други са за преговори, а трети подкрепят пучистите: след преврата на 26 юли в Нигер реакциите на международната общност се превръщат в дипломатически разнобой, съобщава Франс прес.

След незабавното осъждане на поредния преврат в Сахел от 2020 г. насам, зад реакциите на съседите на Нигер, на целия африкански континент и на големите световни сили - Франция, САЩ и Русия прозира голямо объркване.

Началниците на щабовете на западноафриканските армии се срещнаха в четвъртък и петък в столицата на Гана, Акра, за да обсъдят възможна военна интервенция, дискутирана от няколко дни от Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС). Делегация на ЕКОВАС посети Нигер вчера и се срещна със сваления президент и с ръководителят на хунтата Абдурахман Чиани. Според телевизия "Ал Арабия" мисията ѝ се е провалила, тъй като военните са отказали среща с Мохамед Базум и да го върнат на поста му.

Вътре в организацията обаче липсва единодушие. Един от нейните членове, Кабо Верде, открито се противопостави. "Всички трябва да работим за възстановяването на конституционния ред в Нигер, но в никакъв случай чрез военна намеса или въоръжен конфликт в този момент", каза по-миналата седмица президентът на Кабо Верде, Жозе Мария Невеш.

Военните режими на Мали и Буркина Фасо, съседи на Нигер и държави чието членство в ЕКОВАС е замразено и са им наложени санкции от организацията, от своя страна ясно показаха своята солидарност с Ниамей.

Соломон Дерсо, директор на панафриканския изследователски център "Амани Африка" (Amani Africa), се опасява, подобно на други, че една евентуална военна интервенция може да има "катастрофални последици".

Тежките икономически санкции, приети от регионалната организация, и нейните военни заплахи "дадоха на хунтата претекст да разпалва националистическите настроения на нигерците и да експлоатира антиколониалните нагласи", написа той в началото на миналата седмица.

Всъщност обсъжданата военна операция, чиито подробности остават неизвестни, изглежда малко вероятна без подкрепата на Африканския съюз. Той обаче се събра миналия понеделник и оттогава не се е събирал, което е знак за различията в тази организация по темата.

От своя страна двете големи западни сили, най-силно засегнати от преврата, заемат различни позиции.

Американците, които имат около 1100 войници в Нигер за борбата срещу свързаните с Ал Каида и групировката "Ислямска държава" джихадисти, включително база за дронове, разчитат на мирен изход от ситуацията.

Сабрина Сингх, говорителка на Пентагона, подчерта, че Нигер е "партньор" и трябва да остане такъв. "Ние инвестирахме в бази там и обучихме местните сили. Искаме да видим мирно решение за тази трудно извоювана демокрация." За разлика от ерата на Студената война сега САЩ възприемат принципа да не поддържат военно сътрудничество с режими, дошли на власт чрез преврат, отбелязва агенцията.

"Формулировката на този принцип обаче определението е гъвкава", подчертава за АФП Колин Кларк, директор по изследванията на "Суфан Груп" (Soufan Group), институт за изследвания в сферата на сигурността, базиран в Ню Йорк. Той припомни, че Вашингтон е продължил да работи по-специално през 2014 г. с дошлото на власт след преврат правителство на генерал Абдел Фатах ас Сиси в Египет.

Според анализатора "американската позиция донякъде е объркана". САЩ "не успяват да възприемат ясна политика към страни, преживели въстание или военен преврат", допълни той.

Париж от своя страна отказва всякаква легитимност на дошлата на власт хунта в Нигер. Сега Франция има 1500 войници в африканската страна, с които продължаваше да провежда антитерористични операции с местната армия до преврата.

Франция изрази пълна подкрепа за ЕКОВАС преди две седмици след първоначалното лансиране на военната опция. "Нашата позиция е позиция на подкрепа за ЕКОВАС", повтори френски дипломатически източник пред АФП.

"От нея зависи да вземе решение, независимо дали за икономически санкции или за заплаха от военна интервенция", допълни източникът.

Толкова големи различия вероятно биха били от полза за другия основен играч в региона - Русия.

Руската частна военна компания (ЧВК) "Вагнер", въпреки че влезе в конфликт с Кремъл след краткия си бунт миналия юни и беше принудена да се премести в изгнание в Беларус, не бива да бъде отписвана.

ЧВК "Вагнер" е много ясна относно целите си. Те няма да изнасят лекции на режима за правата на човека. Те отиват някъде, за да имат достъп до ресурси и в замяна да осигурят политическа сигурност", обобщава Колин Кларк.

Миналия четвъртък германското външно министерство призова за "санкции" на Европейския съюз срещу пучистите в Нигер.

Вчера хиляди привърженици на военните в Нигер излязоха на демонстрация в Ниамей. Те засвидетелстваха подкрепата си за хунтата, завзела властта на 26 юли и обещаваща преходен период, който ще продължи максимално три години. Подобно на предходни демонстрации и този път участниците в проявата скандираха антифренски лозунги и лозунги против ЕКОВАС. "Не на санкциите!" и, Долу Франция!", пишеше на някои от плакатите на демонстрантите.

Междувременно джихадистите в страната преследват тъмните си замисли. Те са отговорни за убийството на най-малко 17 нигерски войници и раняването на 20 други миналия вторник, близо до границата с Буркина Фасо, посочва АФП.