Гръцките села измират

Населението на село Неа Зихни в Северна Гърция се топи драматично, пише репортерка на германския всекидневник "Тагесцайтунг" (ТАЦ). Това село, което на български е известно още като Зъхна и като община Зиляхово, а в периода 1916-1918 година е било под българска власт, за 60 години е изгубило три четвърти от населението си. Една от причините: залезът на много успешното тютюнопроизводство. Репортерката на германския вестник обяснява, че през последните години от селския пейзаж изчезнали и съдилището, и пощата, и данъчното, и социалната служба, а вместо тях се появили… нови погребални бюра.

Отрицателен прираст и интензивна миграция

И не е само Неа Зихни. Гръцкият вестник "Та Неа" пише, че 1300 селища в страната вече имат под 100 жители, а в 143 села живеят по-малко от 20 души. Вестникът цитира последните данни на Държавната статистическа служба в Гърция и на ОИСР, според които по прогноза излиза, че към 2030-а година Гърция ще се е стопила с около 30 процента, а през 2050-а гръцкото население ще наброява само девет милиона души. През 2005-а година в страната все още са живяли 11,22 милиона души, които според последното преброяване са стопили до под 10,5 милиона. Т.е. в годините на тежките кризи Гърция е изгубила около седем процента от населението си - и тази тенденция се запазва.

Засегнати са почти всички гръцки региони, с изключение на два: Крит и някои острови в Егейско море като Родос, Кос, Миконос и Санторини, където туризмът процъфтява. Топи се населението дори в столицата Атина и във втория по големина град Солун. Но най-засегнати от демографската криза са Западна и Източна Македония, следвани от Тракия, Централна Гърция и Пелопонес. Главната причина за обезлюдяването на страната е отрицателният прираст, както и миграцията на хората към по-богати държави с по-добри условия на живот, пише "Та Неа".

Политиците уж взимат мерки

Правителството в Атина се опитва да взима мерки срещу обезлюдяването на страната. През 2020-а година беше увеличена например държавната подкрепа при раждане на дете, която вече възлиза на 2000 евро. Но детските надбавки все още са твърде ниски - само 28 евро месечно за домакинствата с годишни приходи до 15 000 евро, пише германският вестник ТАЦ. Нека да припомним, че размерът в България е приблизително същият - 50 лева за първо дете. Докато в Германия повишеният размер на детските надбавки е почти 10 пъти по-висок - 250 евро. При това независимо от доходите на родителите.

"Тъй че в Неа Зихни главно се умира", тъжно констатира репортерката на ТАЦ. И добавя, че в резултат от това средната възраст на гръцкото население непрекъснато расте. В края на статията четем: "Чудно ли е тогава, че демографите, икономистите и някои политици в Атина бият тревога? Главно предизвикателство пред страната бил не толкова огромният държавен дълг, колкото галопиращото демографско свличане в подножието на Акропола". Ала тъкмо правителството в Атина в момента си запушва ушите. "Проблемът е известен от десетилетия. За трагичното демографско развитие са виновни всички гръцки правителства, които не са взели необходимите драстични и ефикасни мерки", казва бившият финансов министър Манолис Дретакис, който от много време наблюдава демографския срив в Гърция.