"Вече сме на края на силите си": какво се случва в Украйна?

"Вече сме на края на силите си, всички сме толкова уморени." Брутални окопни битки и безмерно изтощение: такава е отрезвяващата равносметка в Украйна след почти две години война. Положението е сериозно, казват експерти.

"Вече сме на края на силите си, всички сме толкова уморени", казва Олена Риш. Часове наред тя се сражава със своето подразделение край Авдеевка. Войниците използват камерите си, за да заснемат как отвръщат на руския огън, как хвърлят гранати и се крият от приближаващите танкове. По-късно 30-минутният им видеоклип става вирален в Украйна, разказва германската обществена медия АРД.

След петчасови боеве войниците от подразделението на Риш и на известния филмов режисьор Олег Сенцов, който сега служи в армията, се оттеглят изтощени. "Вече няма кой да се бие, а врагът става все по-активен", казва Олена Риш.

Русия се подготвя за дълга война

Украинските сили се намират в много сложна ситуация. Русия има повече дронове, повече артилерийски снаряди и повече войници, които атакуват от множество различни точки на фронта.

Въпреки изтощението Олена Риш ще продължи да се опитва да отвоюва окупираните от Русия територии. "Това е нашата земя, това са нашите хора, длъжни сме да ги върнем у дома", казва тя, цитирана от АРД.

Но Русия е силна и умна - и действа стратегически, добавя военнослужещата. "Русия не мисли за утре и вдругиден, а за следващите няколко години", подчертава тя. Под това изречение навярно биха се подписали и повечето западни военни експерти, обобщава АРД.

Русия от месеци се подготвя за дълга война, като се снабдява с оръжия и боеприпаси от Северна Корея и Иран. До момента обаче са предприети твърде малко действия, за да се отговори на тази стратегия. Европейският съюз обеща 1 милион снаряда, но явно може да достави едва 300 000. За сметка на това в последните четири месеца Северна Корея е доставила 1 милион снаряда на Русия, гласят данните на южнокорейските служби, цитирани от АРД. "Изглежда, че Европа не е осъзнала сериозността на ситуацията", казва в тази връзка полковник Маркус Райзнер от австрийските въоръжени сили.

Вече повече от година военни експерти призовават Запада да увеличи производствения си капацитет. В противен случай ще изминат години, преди западните държави да могат да произведат достатъчно боеприпаси и оборудване. "При актуалната система просто няма да сме в състояние да осигурим необходимото", казва полковник Райзнер. Но значителна промяна така и не се задава, добавя той.

"Това е ад"

Междувременно във войната се наблюдават все повече нови развития. Особено голяма заплаха представляват специалните дронове с изглед от първо лице, които позволяват на пилотите да се доближат на броени метри до врага и да го атакуват. "В момента преживяваме буквално лов на хора", казва в тази връзка Маркус Райзнер. През Първата световна война войниците са можели да избягат в окопите, което днес вече не е възможно, казва още полковникът. "Това е ад", добавя той. Масовото използване на дронове от това поколение води и до следния проблем: много ранени войници не могат да бъдат откарани до болниците навреме, поради което твърде често се стига до ампутации.

Маркус Райзнер описва сегашното настроение в европейските столици като мъчително отрезвяване. Според него твърде дълго се е смятало, че проблемът ще се реши с малко военна помощ и благодарение на високия морал на украинските войници. "Но не става така", подчертава Райзнер.

Междувременно умора обхваща и украинското общество. Докато войниците на фронта страдат от изтощение, мобилизацията буксува, а структурни проблеми водят до все по-сериозен недостиг на добре обучени войници. В резултат някои подразделения са вече близо две години без почивка на фронта.

"Никога няма да забравя тази гледка"

Олена Риш добре познава минните полета в Южна Украйна. По време на украинската контраофанзива нейното подразделение има за задача да напредне към град Токмак. Но след дълги боеве и тежки загуби украинците в крайна сметка успяват да освободят само няколко разрушени села. "Там вече няма живот. Няма нито едно дърво, нито една ограда, нито една къща, нито един хамбар. Смъртта е увиснала във въздуха и се е разстлала по земята", казва Олена и добавя, че никога в живота си няма да забрави тази гледка.