30 април 1945 г. В обсадения Берлин Адолф Хитлер се самоубива

30 април 1945 г., следобед, Берлин. Райхсканцеларията. Виновникът за най-кървавия военен конфликт в историята на човечеството Адолф Хитлер се е самоубил.

В късния следобед останалите от бункера откриват Хитлер прострелян и строполен на земята, а диванът до него пропит с кръвта му. Той е отнел живота си, захапвайки цианид и едновременно с това прострелвайки се в главата.

Безжизненото тяло на Ева също е там. Тя е използвала само цианид, за да сложи край на живота си. Ева категорично отказва да напусне бункера, когато Червената армия се приближава, настоявайки, че е сред малкото останали му верни хора. Адолф Хитлер и Ева Браун сключват граждански брак на 29 април със свидетели Йозеф Гьобелс и Мартин Борман.

Хитлер се самоубива само два дни преди капитулирането на Берлин на 2 май 1945 г. и около седмица преди края на Втората световна война на 8 май 1945 г.

На 1 май 1945 г., 13 часа след самоубийството, Сталин е информиран за смъртта на Хитлер. Генерал Ханс Кребс предава тази информация на съветския генерал Василий Чуйков, когато се срещат в 4 ч. на 1 май, за да водят преговори за капитулацията на Германия.

Овъглените останки са открити от руснаците. Хитлер е идентифициран от личния му зъболекар по направената от него зъбна протеза. След опознаване на труповете на семейство Гьобелс, на Адолф и Ева Хитлер и на генерал Кребс са погребани в района на дислоциране на отдела за контраразузнаване СМЕРШ на 3-та ударна армия – отначало в берлинския район Бух, след това в градовете Финов, Щендал, Ратенов и накрая в Магдебург. В акта от 21 февруари 1946 г., подписан от началника на СМЕРШ на 3-та ударна армия, се казва: „В района на гр. Ратенов е разкопана ямата с труповете на Хитлер, Браун, Гьобелсови и техните деца и генерал Крипс... Всички изброени трупове се намират в полуразложено състояние в дървени сандъци и в такъв вид са доставени в гр. Магдебург и отново закопани в яма на дълбочина 2 метра в двора на къща №36 на улица „Вестенщрасе”.

На 13 март 1970 г. председателят на КГБ на СССР Юрий Андропов изпраща до генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев секретно писмо с предложение да бъдат унищожени останките, тъй като военният обект подлежи на предаване на немските власти. На 16 март предложението е прието, а на 26 март Андропов утвърждава плана за съвършено секретната операция „Архив”.

В нощта на 4 срещу 5 април 1970 г. оперативна група от специалния отдел на КГБ в 3-та армия отваря гробовете. На 5 април останките са извозени до района на учебен полигон, смлени и изгорени. Пепелта е разпръсната в един от притоците на река Елба.

Адолф Хитлер е основният виновник за избиването на милиони по военните полета и изпращането в газовите камери на 6 млн. евреи, хиляди цигани и насилствена стерилизация.

Холокост се нарича изтребването на приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война от Нацистка Германия. Други етнически, политически и социални групи също са били преследвани и унищожавани от този режим. Ако се вземат предвид и нееврейските жертви, общият брой на загиналите се оценява на девет до единадесет милиона.

Истинността на доказателствата за Холокоста, броят на жертвите, както и твърденията за масови екзекуции с газови камери се оспорват от някои историци и публични личности. В редица европейски страни, предимно тежко засегнати от идеологията на националсоциализма като Германия, Австрия и Франция, отричането на Холокоста се счита за престъпление.