"Турция иска да се отърве от нас, сирийците"

Както всяка сутрин, Хафис А. вървял към ресторанта в Истанбул, в който работи. Младият сириец нямал представа, че животът му като бежанец в Турция ще се промени драстично.

Когато служителите на реда го спрели за проверка на документите му, се установило, че те са изтекли преди два дни и той директно бил отведен в център за депортация. След няколко дни бил закаран на граничния пункт със Сирия Баб ал-Хава. "Оставиха ме на границата и изведнъж се оказах отново на сирийска земя", разказва той пред ДВ от провинция Идлиб в северозападна Сирия.

"Не исках да се бия, исках да живея"

Хафис А. е роден в сирийската столица Дамаск. През 2020-а, когато е на 22 години, решава да напусне страната, за да не бъде мобилизиран. "Не исках да се бия, исках да живея", спомня си мъжът.

Турция е приела повече сирийски бежанци от всяка друга държава. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците 3,6 милиона сирийци са получили защита на територията на Турция след началото на сирийската гражданска война през 2011-а година. Големият им брой се дължи отчасти на спорната сделка, която Европейският съюз сключи със Сирия през 2016-а година с целта да намали притока на бежанци към Европа през Егейско море.

Хафис А. започва нов живот в Истанбул, където получава необходимите документи за престой, намира си работа и дори си купува кола. И въпреки че животът му върви общо-взето спокойно, той си спомня как напрежението се покачвало. "Виждаше се, че Турция иска да се отърве от нас, сирийците", разказва мъжът пред ДВ.

Турция не иска сирийците да остават в страната

"Сирийските бежанци имаха само временна защита в Турция", обяснява Анита Староста от организацията "Медико интернешънъл". "Сирийците бяха и продължават да са третирани като гости. Те не трябва да се установяват в страната и да получават турско гражданство."

Този тип временен бежански статус, създаден специално за сирийците, позволява на Турция да ги депортира лесно. "От 2018 година има множество вълни на депортации", допълва Староста. По данни на неправителствената организация "Хюман райтс уоч" над 57 хиляди сирийци и други чужди граждани са били депортирани между януари и декември 2023 година. "Хюман райтс уоч" съобщава още, че турските власти принуждават граничарите да отбелязват депортациите като доброволно завръщане.

За Хафис А. не било лесно да започне живота си отначало за пореден път, този път в Идлиб. Той си намерил работа в кафене, но изкарва много по-малко, отколкото в Турция.

Животът в Сирия днес: бедност и несигурност

Идлиб е последната провинция, която се контролира от сирийските бунтовници и от ислямистите. Най-голяма власт там имат ислямските милиции и по-конкретно "Хаят Тахрир аш Шам", която произлиза от близкия до "Ал Кайда" фронт "Ал Нусра".

Напрежението в района обаче е голямо и в последните месеци има протести срещу ислямистите. Животът в Идлиб е белязан от бедност, а много от почти трите милиона вътрешно разселени хора, които живеят там, са силно зависими от международната помощ, която става все по-оскъдна.

Ограничените доставки и липсата на сигурност сериозно затрудняват живота на завърналите се бежанци, които освен това имат административни ангажименти към собствеността, останала в Турция. Хафис А. все още има автомобил и пари в банковата си сметка там. "Разбира се, че Сирия ми е много по-близка - хората, езикът. Живея в собствената си държава, но съм много далеч от родителите си, тъй като заради политическата ситуация не мога да ги посещавам в Дамаск", обяснява той. В столицата той би трябвало да понесе последствията от решението си да избяга от военна служба.

Бежанците като средство за политически цели

Турският вътрешен министър Али Йерликая обяви през февруари, че "около 625 000 сирийци доброволно са се върнали в Сирия", защото условията за живот там се били подобрили. Само че от "Хюман райтс уоч" алармират, че т.нар. "сигурни" зони там изобщо не са сигурни. "Турция не успя да гарантира сигурността и благополучието на цивилното население. Вместо това, животът на 1,4 милиона жители на региона е белязан от липсата на правосъдие и несигурност", пише организацията в свой доклад.

"Турция винаги е използвала сирийските бежанци като политически инструмент, независимо дали при сделката с Европейския съюз и милиардите евро, свързани с нея, или за да има влияние при реорганизацията на Сирия, ако режимът на Башар Асад падне", обяснява Анита Староста от "Медико интернешънъл".

Тя обаче не смята, че това ще се случи скоро, защото режимът се е укрепил добре. "Ердоган в момента използва сирийските бежанци, за да преследва политиката си на колонизиране на кюрдски региони", смята Староста.

И Хафис А. засега няма друг избор, освен да остане в Идлиб. Но той не губи надежда: "На нас, сирийците, често ни се налага да започваме от нулата и това ни уморява. Ще се радвам много да се върна в Турция."

Автор: Диана Ходали