Le Monde: България е една от страните, които инвестират най-малко в отбрана. А Европа е в предвоенна ера

Заради руската инвазия в Украйна Европа в момента се намира в предвоенна ера. Военното подсилване на източния фланг на НАТО е все по-осезаемо: от арктическите ширини на Финландия до черноморското крайбрежие на България, пише френският в. Le Monde.

Страните по източния фланг на Алианса обаче се движат с различни темпове относно отбранителните си способности. Докато Полша и прибалтийските републики ясно осъзнават опасността и инвестират много в отбрана, България заема далеч по-умерена външнополитическа позиция спрямо Русия.

Още новини от Украйна

Тя е една от страните в НАТО, които инвестират най-малко в модернизиране на отбранителния си апарат. София се надява да ограничи конфронтацията с Русия, пише изданието.

Военното укрепване на източния фланг на НАТО започна след незаконното анексиране на Крим през 2014 година, а след пълномащабната инвазия се ускори. В най-опасните години от Студената война по източния фланг на Алианса бяха разположени няколкостотин хиляди войници, за да спрат съветската армия в случай на преминаване на войната в гореща фаза. По това време в Европа имаше повече от 350 000 американски войници. Сега броят им не е толкова висок, около 100 000, но напрежението остава високо.

„Понастоящем няма пряка конфронтация с руснаците. Почти всичките им сухопътни сили са разположени в Украйна. Но веднага щом Москва разполага със средствата да го направи, вероятно през следващите две до пет години, тя може да разшири офанзивата си [към НАТО]. Това, на което сме свидетели в момента на източния фланг, всъщност е надпревара с времето“, каза Йорис Ван Бладел, специалист по руските военни въпроси в белгийския Кралски институт за международни отношения.

Полша е една от страните в НАТО, инвестирала през последните години огромни средства за укрепване на военните си способности, включително и с разполагането на повече натовски войници на своя територия. Докато през 2018 година те бяха 2800, сега са 12 000, включително значителен брой американски военнослужещи. Премиерът Доналд Туск предупреди, че е започнала нова ера: предвоенната.

В балтийските държави, където нивото на загриженост за Русия е сред най-високите в Европа, милитаризацията до голяма степен включва разширяване на полигоните за обучение, укрепване на съществуващи бази през последните две години, заедно с разполагането на ново оборудване. Естония, Литва и Латвия бяха първите страни, които приеха постоянни батальони на НАТО на своя територия.

Няколко държави от източния фланг обаче са доста назад в този процес на ремилитаризация. Освен България, Le Monde дава за пример Унгария и Словакия, чиито лидери демонстрират открито проруски позиции.

Все още в НАТО има множество логистични спънки, въпреки че членовете на Алианса са съюзници и целият блок е изграден около принципа „един за всички, всички за един“. Френски офицер дава за пример множеството технически или административни ограничения. „Няма Шенгенско пространство за военните“, посочва той. За всеки влак се изискват десетки разрешителни и на всяка граница трябва да се предоставят купища документи, преди оборудването да може да премине. Същото важи и за движението на войници, които не са официално разположени като част от външна операция и трябва да спазват множество формалности.

Например повечето румънски мостове не могат да издържат тежестта на френските транспортьори на танкове. През есента на 2022 година Германия пък им отказа движение по магистралите заради ограничения в теглото и принуди армията да ги транспортира с влакове. Подобни логистични проблеми има и по пристанищата в НАТО.

През януари Европейската комисия най-накрая отпусна 807 милиона евро за финансиране на около 40 проекта за „военна мобилност“, включително обновяване на железопътни съоръжения. По същия начин в края на януари Германия, Холандия и Полша подписаха споразумение за създаване на „военен коридор“, за да се улесни движението на войски и оборудване от дълбоководните пристанища на Северно море до източните граници на Европа. Очаква се тази тема да бъде допълнително обсъдена на срещата на върха на НАТО във Вашингтон.

Най-напреднали в тази област са американците. Тяхната армия вече има логистични центрове в Германия, Полша, Белгия и Холандия, докато флотът им има бази в Норвегия. Други обекти се изграждат или разширяват в Полша с нови доставки на танкове, бронирани превозни средства, артилерия и друго оборудване за войниците. Целта е ясна: при нужда американската армия да може бързо да реагира в защита на съюзниците си.

За да защити своите граници обаче, Алиансът не разчита единствено на това все по-видимо сухопътно присъствие. Той също така разшири своите морски патрули с четири постоянни групи: две в Северния Атлантик и Балтийско море и две в Средиземно море. НАТО също засили своите въздушни патрули до руската граница.

Русия, от своя страна, засили хибридната си война, включително с операции за дезинформация, насочени към разпалване на патриотични чувства сред рускоезично население или проруските настроения в Европа. „Това все още не е война за унищожение, но много ясно е подготвителна фаза за нея“, каза Ван Бладел.