Ужасен удар за Украйна от САЩ

На Националния конгрес на Републиканската партия Доналд Тръмп очаквано беше номиниран за кандидат на партията за президентските избори през ноември. Основният въпрос и тема за спекулации преди събитието беше кой ще бъде номиниран за кандидат-вицепрезидент. Такъв в крайна сметка сметка се оказа 39-годишният Джей Ди Ванс, който представлява щата Охайо в Сената и е известен на мнозина в САЩ като автор на превърналата се в бестселър автобиография “Провинциална елегия” (Hillbilly Elegy), описваща затрудненията на средната класа в деиндустриализиращите се щати от “Ръждивия пояс” на страната, пише БТА.

"Реших, че човекът, който е най-подходящ да служи като вицепрезидент на Съединените щати, е сенатор Джей Ди Ванс от великия щат Охайо. Сега по време на предизборната кампания, той ще бъде силно фокусиран върху хората, за които той се бори толкова брилянтно, американските работници и фермери в Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин, Охайо, Минесота и далеч отвъд", написа Тръмп в своята социална мрежа "Трут Соушъл".

Още новини от Украйна

Асошиейтед прес отбелязва, че 39-годишният Джеймс Дейвид Ванс в миналото е бил критик на Тръмп, но в последствие се е превърнал в негов верен съюзник. Бившият военен, станал впоследствие успешен писател, е член на Сената от миналата година. Охайо, в централната част на САЩ, е от онези щати, за които се смята, че имат ключово значение на президентските избори в страната.

Ройтерс също припомня как Ванс някога е бил яростен противник на Тръмп, днес се е превърнал в един от най-пламенните му апологети. Политическите убеждения на Ванс - които смесват изолационизъм с икономически популизъм - съвпадат с тези на Тръмп и поставят и двамата мъже в противоречие със “старата гвардия” в Републиканската партия, където външнополитическите ястреби и проповедниците на свободния пазар все още имат влияние. Сенаторът републиканец Джон Барасо от Уайоминг, когото Ванс определя като свой ментор, заяви пред Ройтерс, че Ванс е променил възгледите си за Тръмп, защото “е видял успехите, които президентът Тръмп като президент донесе на страната”.

Франс прес смята, че изборът на Ванс е необичаен. Според агенцията ролята на кандидата за вицепрезидент е да привлече допълнителни избиратели, да уравновеси и да неутрализира слабостите на кандидат-президента, като например пропуски в изграждането на имиджа или програмата. Но в крайна сметка Тръмп избира Ванс, който като него е богат бял мъж и сенатор от Охайо - щат, в който и без това Тръмп има голям шанс да спечели.

Все пак номинираният вицепрезидент ще даде определен брой гласове на Тръмп. Издигнал се от дъното до Сената на САЩ, Ванс е популярен в “Ръждивия пояс” (групата от бивши индустриални щати, значителна част от които са определяни за колебаещи се). „Той ще може да разбере майка, която няма достатъчно храна за децата си. Семейство, в което има наркозависим или с психични проблеми. Това е неговият житейски опит и по време на предизборната кампания народът ще разбере това“, заяви в ефира на Пи Би ЕС губернаторът на Охайо Майк ДеУайн.

„Провинциалната елегия“ придоби известност на фона на политическия възход на Тръмп, поради задълбоченото изследване на културата на основния му електорат - белите хора от работническата класа с ниски доходи. Това се случва през собствения поглед на Ванс, който израства в бедност, разкрива подробности “Форбс”. В началото на книгата той заявява, че се идентифицира с „милионите бели американци от работническата класа от шотландско-ирландски произход, които нямат висше образование“ и за които бедността е „семейна традиция“, отбелязвайки, че е изпитвал страх към по-богатите бели хора. Мемоарите съдържат и редица автобиографични подробности за времето, през което Ванс и семейството му са израснали в Апалачите и “Ръждивия пояс”, включително че майка му и дядо му са се борили съответно с наркотична и алкохолна зависимост. Говорейки през 2016 г., Ванс каза, че книгата е за „живота на истински хора, докато индустриалната икономика отива в чужбина“. Книгата беше филмирана през 2020 г.

Според италианския “Република” номинацията на Ванс е мъдър ход. „Роден в бедност в Охайо, Ванс е автор на автобиография бестселър, в която разказва как благодарение на своята самопожертвователна баба успява да получи диплома по право в Йейлския университет, нещо, за което други младежи в района трудно биха дори мечтали. Докато неговите връстници - от Апалачите до предградията на Синсинати и Мидълтаун - завършват като жертви на фентанила, като безработни разведени алкохолици, или като жертви на посттравматичен стрес - Ванс изживя старата американска мечта, издърпвайки се сам за косите от тресавището и присъединявайки се към морските пехотинци”, коментира авторът Джани Рота от страниците на изданието.

Няма признаци на помирителна позиция и не може да се очаква умерен тон от Ванс, който някога беше критик на Тръмп, отбелязва белгийският “Стардард”: „Ванс опортюнистично се преоткри и се превърна в един вид интелектуален стратег и изразител на тръмпизма. Това му спечели нещо много необичайно: прошката на Тръмп. С Ванс като негов вицепрезидент Тръмп не избира умереност или помирение дори след покушението срещу живота му. Ванс каза в понеделник, че реториката на Байдън, според която Доналд Тръмп е авторитарен фашист, е „довела директно до опита за убийство на Тръмп“, твърди изданието.

Британският “Гардиън” отбелязва, че Тръмп можеше да избере жена, цветнокож или умерен републиканец, но вместо това е избрал свое “умалено копие”, което да повтаря мнението му по отношение на абортите, климата, имиграцията и изолационизма, което е ужасен удар за Украйна. Изданието припомни, че Ванс беше един от сенаторите, които по-рано тази година гласуваха против допълнителен пакет за помощ от над 60 милиарда долара за Украйна – и който обяви противопоставянето си на практически всяко предложение САЩ да продължат да финансират войната. „Мисля, че е абсурдно да отделяме толкова много ресурси, толкова много внимание и толкова много време на граничен конфликт на 6000 мили (10 хил. км.), когато собствената ни южна граница е широко отворена. Трябва да се съсредоточим повече върху нашите проблеми близо до дома”, заяви наскоро Ванс на публично събитие на Републиканската партия.

Ванс се противопоставя на американската помощ за Украйна, като през април заяви, че администрацията няма план за успеха на Украйна, припомня Си Би Ес. Според него на Украйна ѝ липсва жива сила и огнева мощ, за да отблъсне Русия, а също така, че САЩ нямат производствения капацитет, за да компенсират разликата в потенциалите. Той смята, че за да продължат напред, Украйна и нейните западни съюзници трябва да се откажат от целта за връщане към границите на Украйна през 1991 г.

„Бог да пази Украйна“ - това е лаконичният коментар за Си Ен Би Си на Тимъти Аш, стратег за нововъзникващите пазари в “Блубей Асет Менинджмънт”. Аш поставя под съмнение позицията на Ванс относно Украйна и предположението, че Европа трябва да поеме отговорността за подпомагането на Украйна, за да се защити от Русия. Експертът предупреди, че „суровата реалност е, че без незабавна и изобилна военна подкрепа и доставки от САЩ, Украйна може да загуби войната и значителни територии, което ще постави под въпрос собствената ѝ жизнеспособност като държава.” „Ванс и другите трябва да се запитат какво тогава би означавало това за Европа и САЩ по отношение на трансатлантическата сигурност“, добави Аш.

Влиянието на Ванс върху политиката на САЩ само ще расте и това носи „огромни рискове за Украйна през 2025 г.“, казва Александър Харебин, политически анализатор в Киев, цитиран от сп. “Тайм” „С такъв вицепрезидент планът на Тръмп да наложи мирни условия на Украйна започва да изглежда като потвърдена стратегия”, смята украинският политолог. Други източници на изданието в Киев се надяват реалната политиката на Ванс да не съответства на неговата реторика, ако той и Тръмп спечелят през ноември. „Предизборната кампания почти винаги е различна от реалните политики“, казва Юлия Мендел, бивш прессекретар на украинския президент Володимир Зеленски през първите две години от неговия президентски мандат.

Фокусът на Джей Ди Ванс едва ли ще бъде Украйна. Той определи Китай като най-голямата заплаха за САЩ в първото си телевизионно интервю, откакто беше определен от Доналд Тръмп за негов кандидат-вицепрезидент, съобщи „Блумбърг“. В интервю за „Фокс Нюз“, попитан за войната в Украйна, сенаторът от щата Охайо посочи, че Тръмп ще преговаря с Москва и Киев, „за да доведе нещата до бърз край, така че Америка да се фокусира върху истинския проблем, който е Китай“. „Това е най-голямата заплаха за нашата страна и ние сме напълно откъснати от нея“, каза той. Това не е първият път, когато 39-годишният Ванс критикува Китай. Сенаторът вече призова в миналото за „широкообхватни мита“ върху китайски стоки и се застъпи за връщането на американското производство у дома, за да се намали зависимостта от Пекин.

„Ванс ще бъде ястреб срещу Китай, но това е малка утеха за украинския народ или Европейския съюз“, пише The New York Times. Най-просто казано, той се застъпва за дистанциране на САЩ от украинския конфликт, което се приема с притеснения в Брюксел и Киев.

„Повече шампанско в Кремъл“, написа в “Екс” Ги Верхофстад, бивш белгийски министър-председател и либерален евродепутат от групата “Обнови Европа”. Рикарда Ланг, съпредседател на германските Зелени, които са част от правителството на канцлера Олаф Шолц, нарече избора на Тръмп „притеснителен за Европа“, предвид позицията на Ванс относно Украйна.

Ванс (подобно на Тръмп) представлява значително крило на Републиканската партия, което се застъпва за икономическия и политически неоизолационизъм в Америка. Според него най-изгодно за САЩ е да се прехвърли отговорността за сигурността в отделните региони към американските съюзници, отбелязва американският вестник “Хил”. „Искаме израелците и сунитите (Саудитска Арабия - бел.ред.) да поддържат реда в своя регион на света. Също европейците да поддържат реда по свой начин и ние да можем да се фокусираме повече върху Източна Азия“, заяви той по-рано тази година.

Катарският телевизионен канал “Ал Джазира” логично обръща внимание на очакваната външна политика на Ванс по отношение на Близкия изток. Според експертите, интервюирани от медията, може да се предположи, че тя ще е „Америка на първо място с изключение на Израел“. Когато “Хамас” извърши атаката си на 7 октомври миналата година, Ванс обвини администрацията на Байдън, че е дала тази възможност на палестинската групировка. Твърдата подкрепа на Ванс за силни отношения между САЩ и Израел се основава на неговото виждане, че страната е от съществено значение за защитата на интересите на САЩ в Близкия изток, според Сет Айзенберг, главен изпълнителен директор на базираната в САЩ фондация ПАИРС. „Ванс подкрепя продължаващата военна помощ за Израел, като подчертава, че Израел допринася за регионалната стабилност и е в съответствие с американските стратегически интереси. Той се застъпва за тясно дипломатическо и отбранително сътрудничество, като признава ролята на Израел като демокрация в един нестабилен регион“, допълни експертът.

Съюзниците на САЩ ще има да се борят с Джей Ди Ванс, прогнозира “Политико”. Ванс е отявлен изолационист, открито посочващ, че не го е грижа за Украйна. Неговият избор в никакъв случай не успокоява европейците на фона на враждебността на Тръмп към НАТО. Същевременно изданието се отнася донякъде скептично към обещанията на Ванс да се оттегли от Украйна, предвид че дейността му във външната политика досега е била ограничена. Въпреки че сенаторът вече си създаде име като явен противник на оказването на помощ на Украйна и като поддръжник на геостратегическото завъртане на САЩ към Азия, той не участва в нито една външнополитическа или военна комисия на Конгреса и е служил в Сената само от около 18 месеца. За първи път той участва в чуждестранна делегация през февруари - на Мюнхенската конференция по сигурността. Изданието обаче посочва, че избирането на сенатора от Охайо би означавало още четири години външна политика “Да направим Америка отново велика” (МАГА), и потенциално още осем след това, ако Ванс се кандидатира успешно през 2028 г. и след това спечели преизбиране. Според цитиран европейски дипломат “това вече не е аномалия - това ще е американската политика за бъдещето.”