Украинската офанзива в Курск дава надежда на хората в Суми

В украинската гранична област около Суми много хора бягат от руските бомби, а войниците са накрая на силите си. Но изненадващото украинско настъпление на руска територия им вдъхва известна надежда, пише АРД.

Украинските войници тръгват към фронта въодушевени, изглеждат уверени в себе си, разказва АРД в репортаж от Суми. Пътят на войниците води право към Русия - където украинската армия вече контролирала над 80 села.

Още новини от Украйна

Артьом е високопоставен украински офицер, участвал в планирането на офанзивата в Курска област. „Това стана възможно чрез скрито придвижване на частите", обяснява той пред германската обществено-правна медия. Съвсем малък брой хора били запознати с тези планове. А информационното пространство умишлено е било частично запълнено с дезинформации. „Руснаците не можеха да допуснат, че сме в състояние да проведем такава операция", допълва офицерът.

Украинската офанзива забавя ход

Десет дни след началото си украинската офанзива забави темпото си. По данни на военното ръководство частите напредват с по един километър на ден. Хиляди цивилни руснаци бягат, пише АРД.

В украинските гранични региони пък много хора се стичат към Суми. В местния координационен център те могат да получат хуманитарна помощ.

Пред един от входовете му са застанали Олга, Людмила и Игор от Юнакивка и пушат. Още преди началото на украинската офанзива селото им постоянно е било подложено на руски артилерийски обстрел, мнозина са избягали отдавна, разказва Людмила. „Но сега вече заминават и най-издръжливите. Руснаците ни обстрелват много по-интензивно. Селото се евакуира", казват те.

„Кой би искал да изостави дома си?", пита жената, цитирана от АРД. И тя, както и другите, е родена в Юнакивка, никога не е живяла другаде. „Имам кокошки, гъски, кози, кучета, котки", уточнява Людмила. За да хранят животните си, тримата редовно се връщат в селото - въпреки бомбите, посочва Олга. „Оставихме всичко, с което сме се сдобили през годините." Пътуват на свой риск. „Никой не знае дали ще се върнем."

"Офанзивата трябва да продължи"

Наблизо е застанала и Олександра, която държи на ръце малката си дъщеричка. И те двете са живели над две години под постоянен обстрел. „Дъщеря ми се страхува и плаче. Когато ни обстрелват, казва: „Мамо, бум" - и тръгва да бяга. Вече сме свикнали с това."

Но сега вече просто трябва да се махнат, посочва Оксана пред АРД. Тя не знае дали някога ще може да се върне в родината си. Но смята, че украинската офанзива в Русия е правилна стъпка. В продължение на две години те са изтърпявали всичко. „Колко деца, колко хора загинаха? Колко болници и колко родилни домове бяха разрушени?" Нахлуването на руска земя е правилно и трябва да продължи, подчертава Александра.

Украинската атака е повдигнала духа

На редица места в граничния регион тези дни се събират уморени, но доволни войници. Те не би трябвало да говорят с журналисти. Но се вижда, че настроението им е добро - за разлика от положението в източната част на страната, където руските войски напредват.

Настъплението в Курска област повдигна духа в цялата страна, смята офицерът Артьом. „Трудното е, че не можем да окажем подкрепа в Донбас", посочва той пред АРД. Но тази операция е по-важна. Загубите, причинени на врага само за няколко дни, са много по-големи, отколкото ако войниците биха били изпратени в други райони като Донецк или Запорожие.

Артьом е убеден, че армията може да продължи да напредва и още. Украинските части са поели инициативата и поставят Русия под натиск. Така в мъката, войната и бомбите в Суми изведнъж се появява и малко увереност.