ISW: Украинският щурм в Курска област не е променил плановете за войната на Владимир Путин

Руските сили удариха гражданска инфраструктура и военно учебно заведение в град Полтава с две балистични ракети Искандер-М. При ударите загинаха или бяха ранени голям брой хора, като част от по-голяма серия удари в нощта на 2 срещу 3 септември.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли три балистични ракети Iskander-M/севернокорейски KN-23 от окупирания Крим, крилата ракета Kh-59/69 от Курска област и 35 дрона Shahed-136/131 от Курска област и окупирания нос Чауда, Крим .

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че са свалили 27 дрона Shahed над Киевска, Одеска, Харковска, Николаевска, Херсонска, Полтавска, Черниговска и Сумска области, че шест Shahed не са поразили целта си и че два дрона Shahed са летели към Белгородска област и окупираната Донецка област.

Това съобщава в поредния си анализ на бойните действия "Институтът за изследване на войната" (ISW).

Украинският президент Володимир Зеленски и украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски съобщиха, че две ракети "Искандер" са ударили военно учебно заведение и близка болница в град Полтава, като са разрушили частично сграда на Полтавския военен комуникационен институт.

Зеленски заяви, че ударът е убил най-малко 51 души и ранил най-малко 271 други.

Зеленски подчерта нуждата на Украйна от повече системи за противовъздушна отбрана и прехващачи и призова западните страни да премахнат ограниченията за удари на далечни разстояния срещу военни цели в Русия, тъй като такива ограничения пречат да се защитават срещу руски удари на далечни разстояния.

Украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви пред CNN на 3 септември, че само системите за противовъздушна отбрана Patriot и SAMP/T са способни да прехващат руските балистични ракети.

Резултатите от украинското нахлуване в Курска област върху войната и дипломатическото решение на войната все още не са ясни и оценките са преждевременни. Зеленски заяви по време на интервю за NBC на 3 септември, че украинските сили планират да задържат територия в Курска област за неопределен период от време, но не даде повече подробности за целите поради опасения за оперативна сигурност.

Зеленски повтори, че това от част от "плана за победа" на Украйна за прекратяване на войната при справедливи условия и участие на Русия на масата за преговори. Украйна възнамерява да размени руски военнопленници, заловени в Курска област, с украински военнопленници, които в момента са в руски плен, каза още той.

Той повтори, че една от целите на нахлуването е била да принуди Русия да преразположи войски от фронтовата линия в цяла Украйна, особено в източна Украйна. Зеленски заяви, че Русия е отклонила приблизително 60 000 войници от Украйна към Курска област. Украинският главнокомандващ генерал Сирски съобщи на 27 август, че Русия е преразпределила над 30 000 войници от фронтовата линия в Украйна в Курска област.

ISW наблюдава индикации в продължение на няколко седмици, че руското военно командване преразпределя сили от северна Харковска област, линията Купянск-Сватове-Креминна и западна Запорожка област към Курска област и наскоро наблюдава индикации, че руското военно командване преразпределя сили, вероятно предназначени за бъдещи настъпателни операции с по-висок приоритет в Покровско направление към Курска област.

Руският президент Владимир Путин досега е избягвал предислоцирането на типа бойно ефективни и опитни фронтови части, които вероятно ще са необходими за изтласкване на украинските сили от Курска област, а изявлението на Зеленски предполага, че украинските сили вероятно ще запазят позиции в над 1100 квадратни километра територия, където се съобщава, че украинските сили действат в област Курск, докато Путин избере да изпрати такива сили. ISW оценява, че Путин се опитва да запази руската атака към Покровск за сметка на забавяне в Курск, но че нахлуването вероятно ще има различни ефекти.

Докато украинското нахлуване в Курска област изглежда оказва въздействие на оперативно ниво върху руската армия, то все още не е променило мисленето на Путин на стратегическо ниво. Путин смята, че Русия може бавно и за неопределено време да погълне Украйна. Русия може да постигне целите си чрез война на изтощение срещу украинските сили и въпреки продължителната западна подкрепа за Украйна - оценки, които карат Путин да не желае мирни преговори при други условия отколкото украинската и западната капитулация пред неговите искания.

Путин завърши посещението си в Монголия с подписването на споразумения, които укрепват двустранните икономически връзки и тристранните енергийни отношения между Русия, Монголия и Китайската народна република (КНР).

Путин и монголският президент Ухнаагийн Хурелсух подчертаха увеличаването на проектите по програмата за икономически коридор Монголия-Русия-Китай, която подкрепя руската икономическа инициатива "Голямото евразийско партньорство", инициативата на Китай "Един пояс, един път" и плана за развитие на Монголия "Пътят на степите".

Путин подчерта, че газопроводът "Союз Восток", свързващ Русия, Монголия и КНР, е напълно изграден и очаква държавна експертиза.

Путин покани Курелсух на форума на БРИКС през есента на 2024 г. и предложи Монголия да се присъедини към формата BRICS Plus/Outreach.

Южноафриканският президент Сирил Рамафоса и президентът на Китайската народна република (КНР) Си Дзинпин дадоха съвместно изявление, в което взаимно похвалиха предполагаемите усилия за справяне с войната в Украйна. Двамата президенти пуснаха съвместно изявление на 2 септември, в което изразиха подкрепа за съвместното предложение на КНР и Бразилия за "политическото уреждане на украинската криза" и усилията на Африканския съюз за разрешаване на войната в Украйна.

Двамата лидери потвърдиха, че диалогът и мирните преговори са от съществено значение за трайно решение на войната. Призоваха Русия и Украйна да се придържат към три ключови принципа, които са в полза на Русия: избягване на разширяване на бойното поле, предотвратяване на ескалация на битките и въздържане от провокации. ISW продължава да оценява, че мирният план на КНР е благоприятен за Русия. Няколко африкански държави се стремят да балансират между Украйна и Русия, за да поддържат дългогодишни двустранни отношения с Русия, без официално да изразяват подкрепа.