На другия бряг е руската армия: как тероризират Никопол

„По-рано тук беше плажът ни, до нашето водохранилище", казва пред ДВ 30-годишният жител на Никопол Владислав, показвайки поляна, покрита с трева и фиданки. Малко по-нататък се вижда тясна ивица вода.

Никополският район в Днепропетровска област е на брега на пресъхналия язовир „Каховка" - неговият бент бе разрушен от руската армия и водата се изля в коритото на Днепър, потапяйки много населени места в Херсонска област.

Само на пет километра е окупираната от руснаците АЕЦ „Запорожие" - руската артилерия е съвсем близо до Никопол, който отскоро е обект и на атаки с дронове. „Руските пилоти тероризират Никопол, използвайки града и неговото население като полигон", казва пред ДВ Андрей Коваленко от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

„Да дадеш светлина на хората"

По информация на кмета Александър Саюк, за времето на войната населението на града, възлизало някога на 100 000 души, е намаляло наполовина. Владислав, който работи в градската енергийна компания, е сред хората, които не са си тръгнали. И разказва как поредният обстрел е повредил електроснабдителната мрежа.

Енергетиците не отговарят веднага на повикванията - крият се от артилерийския обстрел и дроновете камикадзе. Те се залавят за работа едва след края на въздушната тревога. Максим от аварийния екип казва пред ДВ: „Определено е приятно да даваш светлина на хората".

Пенсионерката Елена идва до изгорелия си дом да нахрани кучетата. Къщата ѝ е унищожена при нападение с два дрона камикадзе. Жената по това време била на смяна в един от местните заводи, който също бил атакуван от дронове. „Всеки пък се случва в моята смяна. Така че не издържах", споделя Елена, която се уволнила и се пренесла в жилището на сестра си, по-далеч от брега.

Докато електротехниците поправят кабелите, идват още две пенсионерки - Людмила и Фаина, едва ли не единствените, които са останали да живеят на тази улица. И те хранят котките и кучетата на своите заминали съседи.

Домът на Людмила също е пострадал, но пред него има цветна градинка. „Защо да не садя цветя? Нали това е моята градинка. Имахме всичко. Нали сме стопани", споделя жената.

„Видях как расте гробището"

И в центъра на града хората са малко. „Животът е напрегнат, тежък е. Но още има хора, които живеят тук. Предприятията работят, макар и не с пълния си капацитет", обяснява кметът Александър Саюк.

Преди войната Никопол е един от най-големите промишлени градове в Украйна. А сега човек сутрин отива на работа и не знае дали ще се върне, посочва кметът. По негови данни, през войната са загинали 60 цивилни граждани на Никопол, над 400 са били ранени.

36-годишният Михаил си спомня какво е заварил в родния си Никопол, връщайки се от военна служба в началото на годината. „Видях разрушени домове, видях как расте гробището и колко малко хора са останали тук. Представих си, че руснаците могат да завземат Украйна и тя да стане част от Русия. Как бих могъл да живея така? Не бих могъл да им се подчинявам."

Михаил отишъл в армията заедно с баща си. Синът бил командир на артилерийска батарея, баща му бил шофьор механик. „Беше ми много тежко да гледам как вражеската артилерия атакува подразделението на баща ми. Изпуших една кутия цигари за един час", спомня си Михаил. При поредния обстрел баща му бил ранен - част от снаряда останала в гърдите му. Затова в началото на миналата година се уволнил от армията.

„Работата ме спасява"

Година по-късно и Михаил, който също имал проблеми със здравето заради контузия, бил демобилизиран - за да се грижи за баща си инвалид. „Когато се връщаш от войната, имаш чувството, че оставяш нещо недовършено", казва Михаил. Върнал се на работа в завода и сега окуражава колегите си, докато се крият в убежището от руските атаки. „Трябва да си пазите нервите", им казва той. Същевременно се отнася с разбиране към тези, които са напуснали Никопол. „Те просто не могат да се справят с това."

В завода работи и 49-годишната Лилия Шемет. „Сега съм сама. Но работата ме спасява", разказва жената пред ДВ. След края на смяната се връща в дома си в едно от предградията на Никопол, но там я чакат само кучетата и котката - къщата, в която преди е живяло голямо семейство, сега е празна.

Руснаците тероризират мирните жители

Както разказват местните хора, напоследък руската армия обстрелва Никопол и предградията му основно през деня. „Повече от десет пъти в денонощие", споделя пред ДВ пожарникарят Игор Ткачук. Вече втори ден той и колегите му се опитват да загасят пожара в цивилна сграда, поразена от руски снаряди.

„Сградата не е далеч от брега. Врагът вижда всичко и постоянно ни атакува с артилерийски снаряди и дронове. Почти нямаш време да се скриеш", казва Ткачук. На спасителите многократно им се е налагало да прекъсват работата си и да се крият в мазето. И те, както и енергетиците, често стават жертва на повторни атаки.

„Те са почти всеки ден", казва пожарникарят. Един човек от неговия отряд е загинал, четирима са били ранени. „Те използваха най-напред артилерия и реактивни системи за залпов огън, а напоследък - основно дронове. Те са по-евтини и много бързи."

Автор: Анна Соколова