Училищата в САЩ при Тръмп: Без въпроси за сексуалността

В САЩ всеки щат до голяма степен сам отговаря за образователните си политики, но въпреки това изборът на Доналд Тръмп сериозно уплаши много родители, учители и експерти. Причината е, че по време на кампанията той обеща да закрие Федералното министерство на образованието и да преустанови финансовите помощи за училищата, които в часовете се занимават с теми като расизма и признават транссексуалните идентичности на свои ученици.

"Неподходящи съдържания"

„Основното оплакване на републиканците в сферата на образованието, което те повдигнаха по време на кампанията, беше, че училищата индоктринирали децата с неподходящи съдържания по въпроси като расизма, сексуалността и половата идентичност“, обяснява пред ДВ Дейвид Стайнър от образователния институт към реномирания университет „Джон Хопкинс“. „Парадоксалното е, че държавната политика не може да промени нищо в тази насока, защото учебните програми се приемат на щатско ниво“, допълва той.

Въпреки това Тръмп може да предприеме определени ходове. За целта той ще разчита на Линда Макмеън, която посочи като нова министърка на образованието. По-голямата част от професионалната кариера на Макмеън обаче не е свързана с образованието. Тя работи редом до съпруга си Винс Макмеън в световната федерация по кеч WWE.

Може ли обаче Тръмп просто така да закрие цяло министерство? Не, той има нужда от подкрепа в Конгреса, като в Сената е необходимо и „супер мнозинство“ - т.е. 60 от 100 гласа. Това означава, че му е необходима подкрепа и от сенатори от Демократическата партия, а такава изглежда повече от невъзможна.

Риск за децата с увреждания и тези от бедни семейства

Не се очаква пълна подкрепа и от републиканците за идеята, защото федералното министерство предоставя на училищата средства, с които да бъдат подпомагани бедни деца. А те са особено много в управляваните от републиканците щати. Министерството осигурява и финансиране за обучението на учителите и за нуждите на децата с увреждания. Според Стайнър правителството едва ли ще ги преразгледа.

Бранди Урие е родител на подобно дете, също така е и начална учителка в Айдахо. Според нея закриването на образователното министерство би било голяма грешка. „Подобно нещо би премахнало и защитата им в цялата държава, която гарантира, че учениците с увреждания имат достъп до същото образование като всички останали деца“, казва Урие пред ДВ.

Битка за защита на консервативни и християнски ценности

Така че образователното министерство в САЩ вероятно ще остане, но правителството на Тръмп ще предприеме други промени в сектора. В момента е забранено образователните институции да дискриминират ученици заради техния произход, религия, сексуалност и полова идентичност.

Тръмп и „консервативното мнозинство в Конгреса могат да променят онова, което се счита за дискриминация, например в спорта“, казва Стайнър. Любима тема на консервативните политици е изключването на транссексуалните ученички и студентки от женските отбори с мотива, че „мъжете не трябва да играят в женски отбори“. Правителството на Тръмп би могло да легитимира това. Ако семейството на ученичката или студентката заведе иск, делото потенциално може да стигне до Върховния съд, където мнозинство е консервативно и най-вероятно ще се съобрази с мотивите на администрацията на Тръмп, добавя Стайнър.

"На произвола на съдбата"

Друг пример за консервативни политики, които могат да бъдат въведени, е например изискването в класните стаи задължително да бъдат окачвани на видно място Десетте Божи заповеди, а часовете по религия да станат задължителен елемент от „учебен план, популяризиращ християнските ценности“. В Тексас например бе приет закон, който стимулира финансово училища, които включват части от Библията в своите програми. „Определено се притеснявам, че на най-високия пост в страната е избран човек, който възнамерява да влияе на учебните планове“, казва Карен Свобода от родителската инициатива „Защита на демокрацията“. Според нея това означава, че „всяко дете, което не е бяло, християнско и хетеросексуално, ще бъде оставено на произвола на съдбата“.

Автор: Карла Блайкер