Лондон се свърза с "Хаят Тахрир аш Шам" и отпусна 50 милиона лири. Сирийски християни присъстваха на неделна литургия

Британският министър на външните работи Дейвид Лами съобщи днес за "дипломатически контакт" с ислямистката групировка "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ, в превод Организация за освобождение на Сирия - бел. ред.), която свали от власт миналата седмица сирийския президент Башар ал Асад, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

ХТШ "си остава забранена организация, но ние може да имаме дипломатически контакт, и така ние имаме дипломатически контакт какво бихте и очаквали", каза Лами пред журналисти. Той отбеляза, че Великобритания "използва всички налични канали", както дипломатическите, така и разузнавателните, за да контактува със сунитската групировка, "когато трябва".

Междувременно Великобритания обяви днес, че отпуска за "уязвимите сирийци" хуманитарна помощ в размер на 50 милиона лири стерлинги (малко над 60 милиона евро).

От тези пари, 30 милиона лири ще отидат директно в Сирия, а по 10 милиона - за сирийските бежанци в две съседни държави - Ливан и Йордания.

Милиони хора се нуждаят от хуманитарна помощ в Сирия след продължила над 13 години гражданска война, която причини стотици хиляди жертви и доведе до масово разселване на населението на страната.

"Падането на ужасяващия режим на Асад открива пред сирийския народ шанс, който се появява веднъж на едно поколение", каза Лами. Британският външен министър потвърди ангажимента на страната си да подкрепя сирийците, които сега определят своето бъдеще.

Сирийски християни присъстваха днес на неделна литургия за първи път след падането на режима на Башар Асад миналата седмица, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Агенцията определя това като първия тест на уверенията на новите ислямистки управници, че правата на малцинствата ще бъдат защитени.

След като ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ (ХТШ) взе властта миналата седмица, тя увери малцинствените групи, че начинът им на живот няма да се промени.

Преди падането на Асад историческите религиозни малцинствени групи, включително християните, можеха да изповядат религията си свободно, но сега някои от тях продължават да са разтревожени от перспективата за ислямистко правителство.

Улиците в населения предимно с християни квартал на столицата Дамаск Баб Тума тази сутрин бяха пълни с вярващи, които се връщаха от църква, но някои от тях бяха предпазливи.

„Изплашени сме. Все още сме изплашени“, каза местната жителка Маха Барса, след като присъства на литургия в местната православна църква.

Барса каза, че почти не е напускал дома си, откакто ХТШ превзе Дамаск преди седмица. Въпреки това тя заяви, че не се е случило нищо, което да оправдае нейното безпокойство, но добави: „Нещата са съмнителни.“

Сирия е дом на множество етнически и религиозни малцинства, включително християни, арменци, кюрди и шиити. Самото семейство Асад принадлежи към малцинственото алауитско вероизповедание - разклонение на шиитския ислям, в Сирия - страна с преобладаващо мюсюлманско сунитско население.

По-рано днес учебните заведения, университетите и правителствените служби също бяха отворени за първи път след падането на Асад.

Наред с надеждите за бъдещето, Сирия е изправена пред много предизвикателства, каза днес по време на посещение в Дамаск специалният пратеник на ООН за Сирия Гайр Педешен, цитиран от ДПА и БТА.

Той нарече "огромни" промените, предизвикани от свалянето от власт на президента Башар Асад.

Педешен изброи задачите, които трябва да бъдат решени в страната - политически процес с участието на всички сирийци, икономическо възстановяване, прекратяване на международните санкции и незабавна хуманитарна помощ за хората в Сирия и за изгнаниците (от режима на Асад), които искат да се завърнат.

„Трябва да гарантираме, че Сирия незабавно ще получи хуманитарна помощ за населението и за всички бежанци, които желаят да се завърнат“, каза пратеникът на ООН, чието посещение е първото на високопоставен представител на световната организация, откакто Асад избяга в Русия. Той също така призова да се избягват „актове на отмъщение“.

Преходното правителство трябва да приведе в действие държавните институции и да осигури „законност и ред“, подчерта Педешен. Той уточни, че това включва разкриване на престъпленията на семейство Асад, управлявало страната повече от 50 години.

Все още не е ясно дали пратеникът на ООН ще се срещне с Абу Мохамед ал Джаулани - лидерът на радикалната ислямистка групировка „Хаят Тахрир аш Шам“, която оглавява коалицията от бунтовнически групи, свалили Асад от власт, отбеляза АФП.

Министри от германското правителство потвърдиха днес, че ако представители на режима на бившия сирийски президент Башар Асад са избягали в Германия след падането му от власт, те ще бъдат съдени в страната, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

„Ще подведем под отговорност всички привърженици на режима за ужасните им престъпления с цялата строгост на закона“, каза министърката на външните работи Анелена Бербок пред седмичника „Билд ам Зонтаг“.

„Ако привържениците на страховития режим на Асад мислят да избягат в Германия, те трябва да знаят, че на практика никоя друга страна няма да преследва престъпленията им толкова строго, колкото Германия“, подчерта министърката на вътрешните работи Нанси Фезер пред същото издание. „Който и да е участвал в тези жестокости, няма да получи убежище от преследване тук“, допълни тя.

Аналена Бербок призова „международните сили за сигурност и разузнавателните служби да си сътрудничат възможно най-тясно“.

Германия вече е осъдила няколко служители на правителството на Асад съгласно принципа на универсалната юрисдикция, който позволява провеждането на съдебни процеси независимо от това къде са извършени престъпленията.

През януари 2022 г. Германия осъди на доживотен затвор бившия сирийски полковник Ануар Раслан в първия съдебен процес в света за налагани от властта изтезания в сирийски затвори.

По-късно, през февруари 2023 г., в Берлин, член на правителствена въоръжена организация, арестуван в Германия през 2021 г., също беше осъден на доживотен затвор за военни престъпления.

Понастоящем във Франкфурт се води процес и срещу сирийския лекар Алаа Муса, обвинен в изтезания, убийства и престъпления срещу човечеството във военни болници.

Германските власти преследват и лица извън правителството на Асад за престъпления, извършени в Сирия от началото на гражданската война през 2011 г.

През декември 2023 г. германските прокурори повдигнаха обвинения на двама сирийци във военни престъпления, извършени в околностите на Дамаск като част от групировката „Ислямска държава“.

Германия е дом на най-голямата сирийска диаспора в Европа, която е приела почти един милион души от разкъсаната от войната страна.

Френска дипломатическа мисия ще пристигна на 17 декември в сирийската столица Дамаск и тя ще бъде първата от 12 години, съобщи днес френският външен министър Жан-Ноел Баро пред телевизия "Франс ентер", цитирана от БТА.

Целта на четиримата дипломати, които отиват в Сирия, ще е "връщането на собствеността върху владенията ни на място, установяване на първоначални контакти" с новите власти и "извършването на оценка на спешните хуманитарни нужди на населението", каза той, цитиран от Франс прес.

Мисията ни ще провери също дали по-скоро окуражаващите изявления, направени от тази нова власт, която призова за спокойствие и както изглежда не се е отдала на актове на насилие, се изпълняват на практика, допълни той.

Вчера Баро пристигна в йорданския град Акаба за среща с американски, европейски, арабски и турски официални представители, с които обсъди прехода в Сирия след свалянето на президента Башар Асад от ислямистките бунтовници на 8 декември.

След 11-дневно настъпление коалиция от бунтовнически групировки, водена от радикалната ислямистка групировка "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТС), превзе по-голямата част от страната от правителствените сили, слагайки край на половинвековното управление на семейство Асад. Новият премиер Мохамед ал Башир, отговарящ за преходния период до 1 март, обеща да създаде правова държава и "да гарантира правата на всички", въпреки опасенията на международната общност.

Срещата в Акаба позволи да се определят условията, при които международната общност може да започне диалог с новите власти в Сирия: зачитане на малцинствата, спазване на правата на човека, правата на жените, недопускане на изстъпления, и борба срещу "Ислямска държава" и тероризма, обясни френският външен министър.

"По отношение на новите власти в Дамаск - в никакъв случай не сме наивни, наясно сме с миналото на някои от тези ислямистки групировки", отбеляза Баро и подчерта, че Франция ще наблюдава предстоящия период "с особена бдителност".

"Колкото до сигурността, оръжията трябва да замлъкнат, а терористичната заплаха, която все още е съвсем реална, трябва да бъде обуздана“, каза той.

"В политически план фактическите власти трябва да отстъпят място на преходен орган, който да е представителен за всички сирийски вероизповедания и общности и който постепенно да изведе Сирия до нова конституция и в крайна сметка до избори", посочи министърът.

И накрая, "мобилизираме се безусловно за оказване на хуманитарна помощ, която трябва да продължи да стига до нуждаещите се сирийци, тъй като конфликтът доведе до разселване на значителна част от населението", допълни той.