Как се влиза в "клуба" на светците

Канонизирането на папа Йоан Павел ІІ и на папа Йоан ХХІІІ за светци в неделя събуди интереса на непосветените как се става светец – процес, който включва поредица от строго регламентирани стъпки, които изглеждат доста мистериозно за онези, които не са ревностни католици.

В наше време „клубът“ на канонизираните мъченици и автори на чудеса в религиозния смисъл не е чак толкова недостъпен, както си представят хората и както е било някога.

Колко на брой са светците днес? Трудно е да се определи точна цифра. В първото хилядолетие от историята на църквата светците са били създавани от преклонението на народа. Свети Улрих от Аугсбург е първият официално канонизиран от папа – това става през 993 г., когато в крайна сметка поема и формално регламентира процеса.

Според римо-католическата мартирология (система от сборници и списъци на християнските мъченици, включени в календара) около 7000 души са били канонизирани или обявени за блажени (предшестващата стъпка), но според редица теолози общият брой е по-скоро близо до 10 000.

Цифрата сякаш сама по себе си говори, че процесът е облекчен, но не разкрива цялата истина. Само Папа Франциск, който е понтифик от малко повече от година, вече е канонизирал над 817 души (но 813 от тях са мъченици от една и съща група италианци, обезглавени от османските турци през ХV век). Йоан Павел ІІ е канонизирал 482-ма по време на четвъртвековното си управление във Ватикана, като 400 от тях също са били от целокупна група мъченици. Папа Бенедикт XVI пък е прибавил 45 светци, докато заемаше папския престол.
Не всеки папа, разбира се, може да получи ореол – това досега са постигнали около една трета от тях, освен това става все по-трудно да се направи скок от престола на катедралата „Свети Петър“ към светостта, според Изследователския център Pew, цитиран от Ен Би Си.

Петдесет и двама от първите 55 папи са канонизирани за светци, но в по-късни времена това темпо драстично се забавя. Едва петима лидери на Римо-католическата църква са станали светци за последните 1000 години, въпреки че сега само за ден броят им скочи на седем. Четирима папи, починали във века от 1878 до 1978 г., пък са в процес на подготовка за канонизация – Пий IX, Пий XII, Павел VI и Йоан Павел I.

Канонизацията по принцип е завинаги, но някои от светците – поради липса на по-подходящ термин – са били „разжалвани“ и са отпаднали от списъка на Ватикана за официалните празнични дни, най-вече заради съмнения дали са били реално съществуващи личности.

Един от примерите в това отношение е света Филумена, призната през 1835 г., след като гроб с останки на младо момиче със следи от мъченичество е бил намерен в римски катакомби, припомни „Таймс ъв Лъндън“. Ватикана отмени култа към нея през 1960 г., след като експерти решиха, че няма доказателства, свързващи костите в гробницата с легенда за едноименна християнска принцеса мъченица. Куриозното е, че и популярният свети Георги, покровителят на воините, е отпаднал от този списък през 1969 г., но през 2001 г. негласно и без обяснения е бил върнат в него.

Няма пълен списък с имената на светците. Един от често цитираните източници, т.нар. Бътлърови „Жития на светците“ - сборник, съставени в средата на ХVІІІ век, съдържа в най-късната си версия само 2500 биографии. Не са пълни и списъците в 68-те тома на индекса Acta Santorum. Според експерти, цялостното им попълване би било разследване, достойно за Шерлок Холмс, но би отнело векове.

Светците са много важни фигури в католическата и православната религия, докато играят незначителна роля или дори отсъстват в по-голяма част от протестантските църкви.

Процесът, с който католическата църква обявява някого за светец (именно той се нарича канонизация), има своите правила. Кандидатът трябва да е поне от 5 години покойник, да е обявен за Божи служител и след това да бъде обявен за блажен. Трябва да му е признато извършването на поне едно чудо, ако е умрял като мъченик, и на две, ако не е бил такъв, обяснява ilpost.it. Процедурата съвсем не е кратка, макар че е била забележимо опростена при папа Йоан Павел ІІ.

Самият папа Карол Войтила - Йоан Павел ІІ, е обявен за блажен през 2010 г. след потвърждаване на чудото, че е излекувал френска монахиня от болестта на Паркинсон. Второто потвърдено чудо (за канонизация са нужни две) е излекуването на жена от Коста Рика с тежки мозъчни увреждания.

Голяма част от признатите на светците чудеса в по-ново време са свързани със случаи на внезапно излекуване без видими научни обяснения.

Британският журналист Кристъфър Хътчънс, който е бил изслушван по време на процеса   за обявяване на Майка Тереза от Калкута за блажена, твърди, че този процес прилича на повече на разследване. До 1983 г. той е бил нещо като „свидетел на обвинението“, като свидетелствата му били вземани предвид от т.нар. „адвокат на дявола“ – фигура, чиито функции са да поставя под съмнение светостта на кандидата, да му открива доктринални грешки, евентуално неподчинение на църквата и греховни постъпки. Когато Йоан Павел ІІ реформира процедурата, за да я направи по-проста и кратка, той елиминира „адвоката на дявола“. Независимо от това, понякога критици на личността на кандидата, все пак биват изслушвани.