"Обичаме ФСБ": защо ѝ е на Русия антиизраелска пропаганда

На 15 юни руският писател Александър Проханов публикува изпълнена с патос статия "Обичаме те, ФСБ!". С тази публикация 87-годишният Проханов, наричан по съветско време "славей на Генералния щаб" заради близостта си до върховете на въоръжените сили и активното си участие в пропагандата, реагира на влошаващата се ситуация в Близкия изток, като побърза да изрази солидарност с Иран.

В статията си той атакува Израел и поставя традиционния за руската "национално-патриотична общественост" въпрос за ролята на "агентите на Мосад" в разрушаването на СССР и трансформацията на Русия през 1990-те години, а също така намеква за възможното участие на израелските служби за сигурност във вече легендарната украинска операция "Паяжина".

Съвременната руска антиизраелска пропаганда

Статията, в която конспираторът Проханов, който не крие антисемитските си настроения, се позовава на познатата съветска антиизраелска пропаганда от времето на Леонид Брежнев и Юрий Андропов, предизвиква като цяло положителен отзвук от руско-беларуската Z-общност. През 90-те и началото на 2000-те години маргинализираният автор Проханов, чийто високопарен стил, злоупотреба с хипербола и носталгия по избледнялата в историята "червена империя" предизвикват само присмех сред руската либерална общественост, в средата на 2020-те години се превръща в "жив класик", предпочитан от властите. В началото на юни 2025 Владимир Путин удостоява Проханов със званието "герой на труда на Руската федерация", а по-късно го хвали като "мислещ, философски настроен човек".

Настоящите текстове на Проханов не само отразяват личните му възгледи за света, но и отговарят на актуалните изисквания и стремежи на Кремъл. Статията "Обичаме те, ФСБ!" е квинтесенцията на съвременната руска антиизраелска пропаганда. А руското ръководство разчита именно на тази пропаганда за постигане на своите вътрешнополитически и външнополитически цели, без обаче да е готово да скъса напълно с Израел.

Защо на Путин му е нужна антиизраелска пропаганда?

Още преди Хамас да нападне Израел на 7 октомври 2023 година, Русия, поддържайки добри отношения с противниците на Израел, не криеше недоволството си от руските евреи, които се преместиха в Израел след 24 февруари 2022, както и от израелските власти - заради дипломатическата и хуманитарната им подкрепа за Украйна и отказа им да участват в пропагандната кампания срещу "украинските нацисти". В нападките си срещу украинския враг и лично срещу Володимир Зеленски руското ръководство не се притеснява да прави изявления с антисемитски подтекст. Въпреки това Москва не се стреми целенасочено към рязко влошаване на двустранните отношения с Израел.

След началото на войната в ивицата Газа Кремъл, подклаждайки антисемитските и антиизраелските настроения, преобладаващи в Русия, и търсейки подкрепа от Иран и арабските страни, се присъедини към редиците на радикалните критици на Израел и засили контактите си с Хамас и Техеран. В същото време руското ръководство добре осъзнаваше, че тази политика ще постави на изпитание и без това трудните руско-израелски отношения и ще отчужди част от местните руснаци в Израел, които след 24 февруари 2022 застанаха на страната на Кремъл.

Политическите сметки, подправени със скрити обиди и дългогодишни недоволства, обаче в крайна сметка надделяват и властите дават зелена светлина на антиизраелска кампания, основана на постулатите на съветския антиционизъм и заимствана от иранската пропаганда. Акцентът беше поставен върху предполагаемото прекомерно влияние на Израел върху политиката на САЩ и Германия и най-вече върху безпощадността на израелската армия. Действията на израелската армия бяха противопоставени на митологизираните "хуманни" методи на водене на войната в Украйна от страна на Русия, а антисемитските сравнения между методите на израелската армия и нацистите, разпространени в Съветския съюз през 60-те години на ХХ в., се превърнаха в обичайна реторика в официалните публикации.

Тези тенденции, съчетани с нарастването на антисемитизма в Русия и със стратегическото партньорство с Техеран, който оказа значителна подкрепа на Кремъл във войната срещу Украйна, доведоха до чувствително охлаждане на руско-израелските отношения още преди израелския удар по Иран. В същото време значението на Русия като външнополитически фактор за Израел значително намаля след падането на режима на Башар Асад - основният стълб на влиянието на Москва в Близкия изток.

Какво ще донесе на Русия сблъсъкът между Израел и Иран?

Сега нападението на Израел срещу Иран предизвика вълна от антиизраелски публикации в руските медии и социални мрежи. Известният руски апологет на иранския режим, публицистът Максим Шевченко, дори предложи да се скъсат дипломатическите отношения с "ционистите". А тази идея не е нова: точно това направиха СССР и неговите източноевропейски сателити по време на израелско-арабската Шестдневна война през 1967 година. Шевченко всъщност много добре знае, че днес подобно предложение не отговаря на интересите на Кремъл и няма да бъде осъществено.

И не, причината не са личности от еврейски произход в руското ръководство или митичната симпатия към Израел, която Путин и обкръжението му уж изпитват. Тяхната професионална социализация е била през 1970-те години, а КГБ на СССР, в който е служил бъдещият руски президент, е бил развъдник на антиизраелски кампании и теории за "еврейско световно господство", които вероятно са повлияли не само на мирогледа на Александър Проханов, но и на самия Путин. Едностранната подкрепа на СССР за противниците на Израел, скъсването на дипломатическите отношения и дискриминацията на евреите в Съветския съюз обаче значително стесняват полето за външнополитически маневри на Москва и влошават имиджа на Кремъл.

Сегашните руски управници са си взели поука от миналото и затова, макар да нападат Израел, действат по-предпазливо. В средносрочен и дългосрочен план един военен конфликт между Израел и Иран може да доведе до отслабване и евентуално до срив на фундаменталисткия режим в Техеран - и съответно до загуба на важен за Русия партньор. В краткосрочен план той повишава цените на петрола, отвлича вниманието на САЩ и западните държави от войната в Украйна, ограничава военните им ресурси за подкрепа на Киев и дава на Русия шанс - макар и почти неуловим - да се завърне на международната сцена като посредник между Иран и Израел.

Това са дивидентите, на които Кремъл разчита. Настоящата антиизраелска кампания е балсам за душите на ретрогради като Александър Проханов и е близка до руското ръководство както по форма, така и по съдържание. И все пак за Кремъл тази кампания е преди всичко прагматична и служи като пропагандна рамка за руската вътрешна и външна политика.

Автор: Александър Фридман