Четиридневна работна седмица - приложима ли е на Балканите?

Четиридневната работна седмица не е новост и вече се прилага в различни страни и компании по света. Проучвания показват, че подобен режим на работа намалява нивата на стрес на работниците, подобрява баланса между професионалния и личния им живот, увеличава производителността.

Приложим ли е обаче този модел и на Балканите, където седмичната продължителност на работната седмица е с най-дългите часове? Проучване, оповестено от Евростат през м.май т.г., показа, че Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина и Гърция водят в класацията за най-дълга работна седмица в Европа. При средна продължителност от 36 часа на седмичното работно време на Стария континент, в Турция работната седмица продължава 43,1 часа, в Сърбия - 41,3 часа, в Босна и Херцеговина - 41,2 часа и в Гърция - 39,8 часа. Сред страните от ЕС челните две места в класацията са отредени за Гърция и България, като у нас продължителността на работната седмица е 39 часа, показват данните.

Редица балкански страни вече правят плахи стъпки към по-гъвкав режим на работа и дискутират въвеждане на четиридневна работна седмица. Ще означава ли това обаче по-малко работни часове и повече време за работниците със семействата им?

Ето новостите по темата от региона:

ГЪРЦИЯ постави на обществено обсъждане законопроект на министерството на труда и социалното осигуряване, който предвижда по-гъвкави форми на работно време за заетите, включително възможност на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа на ден, за да могат да бъдат още един ден с децата си. Всъщност подобна възможност съществуваше и досега, но само за шест месеца годишно, а със законопроекта се разширява през цялата година.

Целта на промените е да дадат по-голяма свобода за заетите при определянето на работното време, но те вече предизвикаха реакции и опасения от страна на синдикатите и опозицията, съобщиха гръцките медии.

Законопроектът, които е в период на обществено обсъждане до 19 септември, дава също така възможност работниците да полагат извънреден труд до общо 13 часа дневно, дори да са заети при един работодател, а не както досега – само ако имат повече работодатели. Мярката ще важи само при желание на служителя със съответните компенсации и при спазване на ограничението до 150 часа извънреден труд годишно. Извънредният труд ще се компенсира с възнаграждение с 20 процента по-високо от редовното до десетия час дневно и с 40 процента – от десетия до тринадесетия.

От опозиционната лява партия СИРИЗА видяха в законопроекта фактическа отмяна на колективните трудови договори и легализиране на произвола на работодателите за сметка на работниците, съобщи държавната телевизия ЕРТ.

„Вима“ пише, че възражения от синдикатите предизвиква възможността за 13-часов работен ден при един работодател при положение, че в повечето европейски страни работното време се намалява, а не се увеличава.

От своя страна министерството отхвърля опасенията, че осемчасовият работен ден ще бъде засегнат, и припомня, че възможността за извънреден труд съществува във всички европейски страни. Министерството уточнява още, че възможността за извънреден труд от 10 до 13 часа дневно съществува само със съгласието на работника.

СЛОВЕНИЯ планира от 1 януари догодина да въведе частично нов закон, предоставящ революционни промени на пазара на труда, писа словенското издание „24 часа“ (24 ur).

Наред с останалото законът предвижда възможност работниците, наближаващи пенсиониране, да намалят трудовите си задължения. Над 58-годишните, както и тези с поне 35 години трудов стаж, ще могат практически да избират: почивен петък, удължен уикенд или намалено работно време – шест часа на ден, информира Министерството на труда, семейството, социалните въпроси и равните възможности.

Моделът, наречен 80-90-100, предвижда 80% работно време, 90% заплата и пълни осигуровки, сякаш се работи на 100%. Идеята отчасти е заимствана от Исландия, Ирландия и Германия, където подобни модели са довели до положителни резултати: по-висока производителност, по-малко отсъствия и по-добра ефективност. Пилотни проекти вече са проведени в технологични компании в Словения, които са показали подобни резултати.

Словенското министерство на труда заяви, че ако промените се окажат успешни, са възможни допълнителни промени до края на 2028 г. – бонус за работа в събота, задължителен коледен бонус за всички служители и въвеждане на 38-часова работна седмица.

ТУРЦИЯ също не е чужда на идеята за въвеждане на гъвкав режим на работа и планира значителни промени в трудовото законодателство с цел създаване на правна рамка за подобни трудови модели, пишат местните медии.

Освен в Европа, страната е сред водещите страни и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по продължителност на седмичното работно време - с 45,7 работни часа, изпреварвана единствено от Колумбия, отбелязва турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк.

В началото на годината министърът на труда и социалната сигурност Ведат Ъшъкхан сигнализира за готвените промени, като обяви, че ще се насърчават гъвкави условия на работа и ще се даде приоритет на здравето и безопасността на работното място и благосъстоянието на работниците.

Според публикации в Турция Министерството на труда и социалната сигурност и Министерството на семейството и социалните услуги вече работят по подготовката на такива модели, които ще се прилагат както в частния, така и в публичния сектор. Сред обмисляните промени наред с възможността за дистанционна работа, работа на непълно работно време и работа на смени, е и въвеждането на възможност за четиридневна работна седмица с 10-часови дневни смени, писа сайтът "Донанъм хабер".

Макар засега възможността за четиридневна работна седмица да не е въведена официално, практиката вече се прилага в Турция. По собствено решение частна компания премина миналата година към такъв режим на работа за първи път в страната. Проучване, проведено сред служителите на фирмата, установява, че четиридневната работна седмица е повишила лоялността, производителността, мотивацията и баланса между работата и личния живот на служителите с над 85 процента, пише в. "Миллиет".

ЧЕРНА ГОРА също планира трудови реформи с цел подобряване на качеството на живот на гражданите и предоставяне на "повече време за семейството, както и по-ефективна и продуктивна работа", като тук идеята е за въвеждане на седемчасов работен ден.

Премиерът Милойко Спаич увери, че моделът, който ще бъде въведен, се очаква да бъде приемлив както за работодателите, така и за профсъюзите.

Черногорският съюз на работодателите (UPCG) обаче казва, че няма условия за въвеждане на такъв режим на работа, предаде ХИНА. Според Сузана Радулович от UPCG асоциацията от самото начало не подкрепя идеята, тъй като смята, че това е прибързано и "се прави без сериозна оценка на отраженията върху черногорската икономика".

От Съюза на свободните профсъюзи заявиха, че макар да разбират съпротивата на бизнес сектора, те вярват, че Черна гора ще върви в тази посока.

Въвеждането на седемчасов работен ден е едно от предизборните обещания на движението "Европа сега" на Спаич.

РУМЪНИЯ има необходимото трудово законодателство, което позволява гъвкаво разпределение на работните часове в рамките на седмицата, а през последните години редица компании вече тестваха четиридневната работна седмица, посочват местните медии.

Близо 47 процента от служителите биха искали четиридневна работна седмица, става ясно от проучване, публикувано през юни тази година. За въвеждането на подобен режим имаше и няколко законодателни инициативи: през 2016 г., 2017 г. и най-скорошната - през 2022 г., но всички те пропускаха факта, че настоящият Трудов кодекс вече предоставя необходимата законодателна рамка, отбелязва в. "Адевърул".

Изданието уточнява, че внесените законодателни предложения са предвиждали сценарий, в който служителите работят по 10 часа на ден в продължение на четири работни дни и имат почивка от три последователни дни - например работят от понеделник от четвъртък и почиват в петък, събота и неделя. Това обаче е само една от интерпретациите на концепцията за четиридневна работна седмица, която включва редица други модели в зависимост от нуждите както на работодателите, така и на трудещите се.

Друг възможен вариант е намаляване с 20 процента на работните часове от стандартните 40 часа седмично чрез изключване на един от работните дни (примерно петък), като на практика работната седмица става 32 часа, а трети вариант предвижда работа по четири и половина дни седмично, като служителят може да ползва половин свободен ден на седмица или цял свободен ден веднъж на две седмици. Тези варианти са свързани и със съответното намаляване на заплащането.

Телевизия Про ТВ информира в свой материал, че все повече големи фирми в Румъния, които са изправени пред спад на приходите, тестват четиридневната работна седмица, за да избегнат масови съкращения или фалит. Мярката обаче идва в пакет с намаляване на заплатите с 20 процента, тъй като става дума за редуциране на работните часове от 40 на 32 седмично, отбелязва телевизията.

Според данни на Инспекцията по труда тази година 119 компании в страната са обявили намерение да преминат към четиридневна работна седмица.

Телевизия Антена 3 цитира специалисти по човешките ресурси, според които подобна мярка вече не се смята за революционна в Румъния, но многонационалните компании са по-отворени към подобен режим на работа, а румънските компании са по-резервирани.

Секторите, които прилагат най-често подобна работна програма, са в областта на ИТ, маркетинга, консултациите и услугите. Предимствата са, че служителите са по-мотивирани и по-ефективни и запазват баланса между семейния и професионалния живот, обясняват експертите.

В СЪРБИЯ, ХЪРВАТИЯ и БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА дискусии за намаляване на работно време се появяват периодично, но досега няма официално становище по въпроса. Хърватският сайт „Индекс“ припомня, че някои компании, предимно от ИТ сектора, са преминали на четиридневна работна седмица по време на пандемията и са решили да запазят нещата така и след това, преценявайки, че това мотивира допълнително служителите, но примерът им не е масов. Порталът „Любушки“ съобщава за няколко компании и от Босна и Херцеговина, които са въвели съкратена работна седмица и гъвкаво работно време като пробен период или тест. От Асоциацията на независимите синдикати в Белград заявиха пред Евронюз Сърбия, че са повдигнали въпроса за скъсяването на работната седмица и че го обсъждат от няколко години, като последната подобна инициатива се е състояла на 26 юни т.г. Няма данни за фирми, въвели подобна работна схема в страната.