ЕС не допусна 10 банки да продават облигации по фонда за възстановяване

Десет банки бяха изключени поради минали нарушения на антитръстовите правила от продажбите на синдикирания дълг на Европейския съюз, който е в подкрепа на фонда за възстановяване от COVID-19 на стойност 800 милиарда евро (969 милиарда долара), пише Блумбърг.

Ето какво означава този ход за продажбите на дългове в ЕС, пазарите на облигации и засегнатите банки, обяснява „Ройтерс“.

Забраната се отнася за банки от всички краища на света: американските JPMorgan Chase & Co. , Citigroup Inc., Bank of America Corp., британските Barclays Plc и NatWest Group Plc. В континентална Европа са засегнати Deutsche Bank AG, Natixis SA, Credit Agricole SA и UniCredit SpA. Към тях е добавена и японската Nomura Holdings Inc.

Всички банки са отказали коментар. Всички са в списъка от 39 първични дилъри, отговорни за управлението на продажбите на дълг за блока и управлението на търговията с дългове на вторичния пазар. Много от тях са основните европейски банки на пазара на облигации в публичния сектор; седем са сред топ 10 по печалби от продажби на синдикиран дълг на този пазар от 2020 г. насам, според Dealogic.

Забраната се отнася до заемодатели, за които е установено, че са част от три картела през последните три години. При един от тях редица банки бяха глобени за намеса на валутните спот пазари между 2007 г. и 2013 г. При втория редица банки се бяха споразумели за търговски стратегии и ценообразуване за облигации в публичния сектор между 2010 г. и 2015 г. - дълг, емитиран от свързани с правителството институции. Третият картел бе на търговци в различни банки на първичния и вторичния пазар за европейски държавни облигации.

Изключването от продажбите на синдикиран дълг, където инвестиционни банки се наемат от емитент, за да продават дълг директно на крайни инвеститори, означава загуба на доходоносни такси. Банките са прибрали 20 млн. евро – 0.1% от 20-те милиарда евро - такси от дебютната емитиране на дълг във вторник, според изчисленията на „Ройтерс“.

Таксите варират в зависимост от падежа на дълга; колкото по-дълга е облигацията, толкова по-високи са таксите. Средно таксите за всички падежи за останалите 60 милиарда евро от тазгодишното издаване на дългосрочен дълг би се превърнало в пул от още 66 милиона евро, ако целият този дълг трябва да бъде синдикиран, според данните на „Ройтерс“. Като се има предвид, че ще бъде разделен между всички участващи банки, това е относително малка сума в сравнение с 224-те милиона щатски долара, които само JPMorgan събра от синдикирани европейски продажби на дълг в публичния сектор от началото на 2020 г. насам, според Dealogic.

ЕС плаща и по-малки такси за дълга на своя фонд за възстановяване от европейските суверенни държави. Понастоящем обаче блокът емитира целия си дълг чрез синдикации и ще разчита на тях много по-силно от държавите, дори след като търговете стартират през септември, което означава, че това е източник на такси, който банките няма да искат да пропуснат.

Изключването означава също, че по-малките заемодатели могат да видят увеличаване на своя дял от таксите.

За момента няма край на забраната. Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан заяви, че комисията ще разглежда информация, предоставена от банките, за това как те се справят с проблемите "възможно най-бързо".

Източници са заявили пред „Ройтерс“, че някои банки вече са подали информация, а останалите се очаква да го направят в най-скоро време. Това може да означава, че някои от забранените банки могат да получат зелена светлина да се присъединят към продажбите на облигации, казаха източниците. Един от тях очаква поне няколко от банките да бъдат повторно приети до септември, когато започват търговете в ЕС.

Изкупуването на облигации от ЕЦБ засегна част от ликвидността на пазарите с фиксиран доход на блока. Ликвидността има значение за инвеститорите като улеснява и прави по-евтино сключването на сделки. Таксите за синдикиране са ключов фактор, който мотивира банките да участват в търгове, които са много по-малко доходоносни, но от решаващо значение за поддържане на ликвидността.

През последните години европейските правителства загубиха първични дилъри, тъй като банките прецениха, че бизнесът не е достатъчно печеливш. Ако останат по-малко големи банки, които да подкрепят синдикациите, това би могло да представлява риск за ЕС.