Автошколите, обучаващи начинаещи шофьори, се станали толкова, много, че ги има (образно казано) на всеки ъгъл. Цените за обучение също варират в доста големи граници, но дали въпросното обучение е ефективно навсякъде и какво трябва да се промени за да стане обучението по-качествено? За отговори на тези и други въпроси, свързани с обучението на кандидат-шофьорите, потърсихме председателят на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България Красимир Георгиев. Ето и какво сподели той с нас.
Това положение може да се подобри, като се направи тотална реформа в нормативната уредба, касаеща обучението на бъдещите шофьори от една страна, и цялостната промяна в обучението на бъдещите инструктори от друга. Задължително трябва да се завишат изискванията, на които трябва да отговарят бъдещите инструктори.
Нужни ли са мерки за подобряване на системата за обучение и какви?
Задължително. Трябва да се въведе възрастово ограничение за учебните автомобили, както и по-голям и резултатен контрол, относно материалната база и преподавателския състав в учебните центрове. Контролът, който обхваща процесът на обучение по теория и практика трябва да стане електронен и тогава ще бъде обективен, безпристрастен и неотменим. Крайно необходимо е да бъдат увеличени часовете по управление.
Как човек трябва да избира автошкола и може ли този избор да зависи от успеваемостта на автоинструкторите?
Относно избора на автошколата се тръгва от там, че се избира първо Автошколата и едва тогава ако имаме препоръка избираме инструктор. Клиентите на Автошколата трябва да се убедят преди започване на шофьорския курс, че е налице добра материална база, има изградена система за контрол върху работата на преподавателите и инструкторите и най-вече да има на кого да се оплачат и да се обърнат за помощ в случай, че не са доволни от обучението. Когато се записваме при „Гошо“, а не във фирмата „Х“, как да се оплачем от „Гошо“ на „Гошо“?
Относно успеваемостта в България това е много относителен критерий.
Например: Каква е успеваемостта на инструктор, който явява двама и те изкарват изпита от 1-ви път, следователно успеваемостта е 100% и тази на инструктор, който явява 10 човека на изпит и от тях изкарват 8, а двама са с оценка „не“, следователно той има успеваемост 80%. Това означава ли, че първият инструктор е по добър? Ако е така, защо има само двама курсиста?
Аз смятам, че успеваемостта не е фактора, по който се избира автошколата. Още повече, че в България изпита по управление все още може да се каже, че не е съвсем обективен.
Автошколата се избира по много показатели, като: опит, материална база, коректност, професионализъм, обслужване и др.
Трябва ли да се промени нещо и в методиката на изпитване?
Определено. Сегашната Методика за изпитите е остаряла и създава условия за корупция. Трябва да се изработи нова, но от хора които притежават необходимата експертиза, а не както преди известно време се изработи Методика от лица, които нищо не разбират от материята, но усвоиха едни пари и тази Методика не видя бял свят.
Кой и как взима разрешително за автомобилен инструктор и не трябва ли ДАИ да затегне мерките, свързани с издаването на тези разрешителни?
Ами то не е разрешително, а е квалификация. Сега на практика в България всеки може да я придобие. Първото и единствено изискване е да имаш висше образование / без значение в коя област/ и шофьорска книжка. Карал ли си кола или не, това не е важно. Дали разбираш от ДВГ и автомобили – също.
Знам за случай, в който, човек завършил Богословскя Университет, стана инструктор. Също така, не тайна, че не малка част от инструкторите ползват обществен транспорт, тъй като управлението на автомобил, не им е най-силната част. Като цяло положението в това отношение е трагично, и ако държавата не се намеси, ще става още по страшно.
Как ще коментирате факта, че у нас има инструктори и цели школи, които не обучават курсистите на елементарни неща, като паркиране, изпреварване, потегляне по наклон и т.н. например или в повечето случаи им обръщат само фиктивно значение?
Аз мисля, че на този въпрос отговорих в предните отговори. Но е факт, че тези инструктори и автошколи бълват зле подготвени шофьори, защото нивото но тези инструктори е изключително ниско, което обуславя и нереално ниските цени на курса. Всичко това е възможно благодарение най-вече на липсата на какъвто и да е контрол, от страна на ДАИ, както и на остарялата нормативна уредба по която се обучава.
Не трябва ли т.нар. "вътрешни изпити" да са максимално близки до тези за придобиване на "книжка", а както знаем не навсякъде са такива? Какво трябва да се промени и в тази насока?
Не само, че трябва да са максимално близки, а да са едно към едно с тези от ДАИ, дори и по тежки. Само, че този процес трябва да се контролира и да се носи отговорност. И когато ние предложихме да се въведе електронен контрол в обучението по управление, което ще принуди тези които обучават да го правят качествено, една шепа инструктори скочиха на протест и Министерството на транспорта веднага сви знамената. Защо ли?!
Има ли според вас тенденция за увеличаване на "оборота" от изпитни такси за сметка на обучението?
Не е тайна, че всички инструктори, които работят некачествено и на ниски цени, разчитат на допълнителните часове и изпитните такси. Всяка оценка „не“ на изпита пред ДАИ, означава минимум 4 допълнителни часа и нова изпитна такса. На края се оказва, че ниския курс на инструктора не е толкова евтин. Затова се обръщам към гражданите: За шофьорски курс се обръщайте към Автошколите и цените да бъдат определяни от тях, а не към инструкторите. Така ще можете да търсите сметка и ще има на кого да се оплачете, когато се касае за некачествено обучение и лошо отношение.
И накрая: Колко трябва да струва един шофьорски курс и прекаленото сваляне на цената не е ли за сметка на квалифицирани инструктори и обучение?
Това е въпросът, който ми е най-неприятно да коментирам. При наличието на тези модерни технологии и огромния обем информация, която може да се получи, не е трудно да установим, че най-ниската цена за шофьорски курс е в България. Тази цена не позволява инвестиции в модерни технологии в обучението, закупуването на съвременни автомобили, повишаване на квалификацията на преподавателския състав и др. Разходите при нас за обучение са същите, за да не кажем и по-големи в сравнение с останалите страни от ЕС. В същото време ние сме единствения сектор в икономиката на България, който не е получил нито един евроцент по европейските програми.
Това означава, че цената на един що годе качествен шофьорски курс, който не е продукт на сивия сектор, не може да бъде под 1000 лв. И затова докато има евтини курсове и сив сектор, ще продължава да има и много убити и кръв по пътищата на България.