България се намира в период на политическа фрагментация, която продължава от 2021 г. и няма перспективи за решителна победа на нито една от основните политически сили в следващите 4-5 години, заяви политологът доц. Стойчо Стойчев в предаването "Офанзива" по NOVA NEWS.
Според него, реториката на президента Румен Радев ескалира в опит да привлече максимално широк кръг избиратели, предимно от периферията и сред трайно негласуващите българи.
"Стратегията му тук е да тегли максимално широка подкрепа. Очевидно е съветван, че има голяма група трайно негласуващи хора в България, които той е способен да мобилизира, ако създаде партия", коментира Стойчев.
Политологът е критичен към подхода на държавния глава: "Това е популистко говорене, което стига много лесно до избирателите на базата на антиобрази. Той не говори какво трябва да се направи в бъдеще, а какво трябва да се изтрие сега."
По повод изказването на Бойко Борисов, че в страната има "петима премиери", доц. Стойчев отбеляза, че макар метафорично, това твърдение отразява реалността.
"Ако се абстрахираме от думата "премиер" и кажем, че има пет центъра на властта, това е абсолютно релевантно към днешната коалиция. В момента се изисква екипна работа", посочи той.
По отношение на управлението, Стойчев подчерта, че Борисов не е подготвен да контролира правителство като сегашното. "Наистина по-подходящият премиер е Желязков, защото той успява да балансира по начин, по който правителството да върши работа, и той самият да изглежда добре", добави политологът.
Относно бъдещето на "Продължаваме Промяната", доц. Стойчев смята, че лидерският избор в партията в момента няма особено значение. Според него, формацията от самото си създаване функционира чрез множество публични говорители, без ясно изразена централна фигура.
Основният въпрос според политолога остава дали ще се намерят достатъчно мотивирани и убедителни лица, които да ангажират избирателите с конкретни послания и реални политически действия.
Анализирайки социалните процеси, доц. Стойчев изключва възможността за повторение на масовите улични протести от 2020 г. Днес липсват социалните и международните фактори, които тогава катализираха гражданското недоволство – включително пандемичната изолация и глобалната протестна вълна, тръгнала от САЩ, заключи той.