Финансисти и счетоводители от два дни разнищват безумията на бюджет 2026, аз съм маркетолог и мен ме бива в това да превеждам сложните неща на по-лесен език. И да не сте собственик на бизнес, тези промени касаят всички ни. Всички.
За това предупреди във "Фейсбук" Алена Илчева.
1. В държавата общо взето се делим на:
Работодатели.
Служители.
Самоосигуряващи се.
Бюджетни/държавни служители.
Нетрудоспособни (непълнолетни, пенсионери, ТЕЛК…) + безработни.
Първите най-много, после по ред вторите и третите плащаме за себе си, за четвъртите и за петите, които пък са грубо над 2/3 от населението на България (2 млн пенсионери + 1.4 млн нетрудоспособни и 600000 държавна администрация + бюджетни + 200000 безработни). Ако първите намалеят или обеднеят, този и без това крехък баланс ще отиде на кино. А това касае всички по веригата.
2. България не е малка страна, но е ограничен пазар. Казвам го, защото общото схващане е, че “ако правиш бизнес, можеш да си позволиш всичко”. Реалността обаче е, че за класическите малки и средни бизнеси (производства, селско стопанство, неспециализирани, не дигитални услуги) тук пазарът е със сравнително нисък таван, тоест нямат кой знае какви възможности за растеж.
Това означава, че вдигането на осигурителния праг и на данък дивидент директно ще се отрази на джоба на малките работодатели, тъй като той е сравнително плитък. Цени не могат да се вдигат по няколко причини, с по-малко служители или бизнесът би се свил, или часовете работа биха се увеличили. Означава да се работи повече за същото.
Единственият начин да се запълни дупката е с прогресивно преминаване към сивия сектор.
Големият бизнес пък не обича скъпите кадри на средно ниво. Всяко повдигане на прага означава потенциални свивания, релокирсне на екипи или на цялостни дейности. Ей къде е Индия и живи-здрави.
Тоест прочети отново точка 1.
3. Светлият бизнес в България не е политически представен. Никой не го стимулира и защитава с последователна политика. Ни-кой. Това го прави безкрайно лесна плячка за всякакви данъчни прищявки и популистки послания за по-добри социални политики за хората.
Данъците в България са кражба. Буквално. Защо е ясно. НАП е бухалка. Изцеждането на светлия бизнес и пропъждането му на тъмно единствено ще напълнят чужди тъмни касички, не бива някой да си мисли, че извиването на ръцете на бизнеса ще доведе до по-добър живот и повече каквито и да е придобивки.
Защото точка 1.
И това е без въобще да коментираме другите точки от проектобюджета или да влизаме в икономическите прогнози за предстоящата година.
Положението е самоубийствено. Според мен е крайно време българският бизнес да започне да се обединява на политическо ниво, за да даде адекватен политически отпор. ПОЛИТИЧЕСКИ. Иначе всички сме “чао”, който в какъвто смисъл си избере.