Във връзка с проекта за държавен бюджет 2026 г., бизнесът, в лицето на най-големите индустрии в страната, излезе с позиция, в която изразява своите притеснения. В позицията на БРАИТ се посочва, че ако проектобюджетът не бъде коригиран, сред очакваните последствия са:
1.Увеличение на разходите за труд с 8-10%, което ще натисне цените нагоре;
2.Забавяне на инвестиции и изнасяне на производство към по-евтини пазари;
3.Разширяване на сивата икономика;
4.Още по-големи дефицити в бюджета и социалните системи, без подобрение на услугите за гражданите.
Ето и пълния текст на позицията на БРАИТ:
Като работодателска организация, представляваща най-значимите индустрии в България, считаме, че предложеният държавен бюджет за 2026 г. не отговаря на реалните нужди на българската икономика и не осигурява основните условия за растеж – предвидимост, конкурентоспособност и инвестиционна среда. Вместо насоченост към реформи и ефективно управление на публичните средства, проектът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите. Това е краткосрочен подход, който ще доведе до по-слаба икономическа активност, а не до устойчиво финансиране на системите.
Нашите аргументи:
1. Липса на стратегическа визия и предвидимост
България навлиза в ключов период – присъединяване към еврозоната и необходимост от повишена конкурентоспособност спрямо други държави от ЕС и региона. Вместо да се представи средносрочна фискална рамка с хоризонт от 3-5 години, проектобюджетът е ориентиран към текущо запълване на дефицити. Това намалява доверието на инвеститорите, които вземат решения на база стабилност, прогнозируеми данъчни условия и последователни политики. Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, инвестициите се отлагат, а растежът се забавя.
2. Фискална експанзия без реформи
Разходите в публичния сектор нарастват, но без механизми, гарантиращи по-добри услуги, ефективност или контрол. Дефицитите в ДОО и НЗОК остават над 40% и се компенсират само чрез вдигане на вноските. Това е модел, който вече се е доказал като неработещ: повече пари в системата не водят автоматично до по-добри резултати. Без реформи увеличаването на разходите ще се превърне в постоянен натиск за нови повишения на вноски, данъци и заеми.
3. Увеличение на осигурителната тежест и ефектът върху бизнеса
Предложеното увеличение на пенсионните вноски и на максималния осигурителен доход означава реално поскъпване на труда с над 10%. За икономика с нарастващи цени на енергия, суровини и логистика това е сериозен удар. Българските предприятия вече губят конкурентно предимство спрямо страни с по-ниски разходи, а за някои трудоинтензивни сектори този ефект може да е критичен.
Допълнително – подобни мерки са проинфлационни. Повишените разходи на бизнеса се пренасят в крайната цена на стоките и услугите, което засилва инфлацията, понижава покупателната способност и ограничава потреблението.
4. Наказване на коректните платци, вместо борба със сивия сектор
Сивата икономика остава между 22% и 35% от БВП. В такава среда увеличаването на вноските стимулира укриването, а не събираемостта. Вместо усилия за контрол, намаляване на злоупотребите и електронни механизми за проследяване, тежестта се прехвърля върху онези, които спазват закона. Това обезкуражава коректните работодатели и изпраща погрешен сигнал към бизнеса.
Конкретни предложения:
1. Осигурителна политика
Да не се повишават вноските – моделът е доказано неефективен и задушава пазара на труда.
Да се придвижи законопроектът за реформа на пенсионните фондове - създаване на мултифондове, които да участват в инвестициите в българската икономика. Това ще намали зависимостта на бюджета от допълнителни вноски и ще задържа капитал в страната.
2. Разходи и ефективност
Въвеждане на независим одит на всички бюджетни структури - без данни за ефективност няма аргумент за повишаване на разходите.
Заплатите в публичния сектор да се обвържат с резултати, изпълнение на индикатори и дигитализация на услуги.
Закон за публично-частни партньорства – инструмент, който вече работи в редица европейски държави и позволява финансиране на инфраструктура и иновации без единствено бюджетно натоварване.
3. Инвестиции и икономическа среда
Инвестициите в България са спаднали до най-ниските си нива - едва 1-1,5% от БВП, при около 20% в годините след присъединяването към ЕС.
Необходима е ускорена процедура за капиталови разходи, публични индикатори за изпълнение и премахване на административните бариери.
Данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване, иновации и автоматизация – това са политики, които реално повишават производителността, а с нея и доходите.
4. Диалог и предвидимост
Бизнесът има нужда от минимум 60 дни за становища по промени, които пряко засягат разходите му. Без партньорство, оценка на въздействието и прозрачност се губи доверието в институциите, а решенията се превръщат във фактор за несигурност.
Ако проектобюджетът не бъде коригиран, очакваните последствия са:
Увеличение на разходите за труд с 8-10%, което ще натисне цените нагоре;
Забавяне на инвестиции и изнасяне на производство към по-евтини пазари;
Разширяване на сивата икономика;
Още по-големи дефицити в бюджета и социалните системи, без подобрение на услугите за гражданите.
Заключение
Необходими са реформи, а не механично харчене.
Необходими са предвидимост, дългосрочна рамка и реално партньорство с бизнеса.
Необходими са стимули за инвестиции, иновации и растеж, вместо нови тежести.
Само така България може да използва влизането в еврозоната като шанс за ускорено развитие, а не като рисков период на допълнително напрежение за предприятията и работещите.