Поставянето на камери за видеонаблюдение в спалните помещения, тоалетните и стаите за лична хигиена на децата в образователните институции е абсолютно недопустимо. Това се посочва в официално становище на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), разпространено до медиите днес.
От агенцията са категорични, че подобни действия лишават подрастващите от правото им на уединение и нарушават личното им достойнство.
Въвеждането на мерки за сигурност трябва да се ръководи от принципа за защита на най-добрия интерес на детето, като се търси внимателен баланс между безопасността и правото на личен живот.
"При всички случаи решението за въвеждане и използване на видеонаблюдение трябва да се ръководи от принципа за защита на най-добрия интерес на детето," се казва в позицията на ДАЗД. Експертите подчертават, че децата са уязвима група и се ползват с повишена закрила по отношение на личните им данни.
Според становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) от 2018 година, което ДАЗД припомня, допустимите места за видеоконтрол са:
Общите помещения (коридори, фоайета);
Дворните пространства;
Зоните за спорт и игра.
Целта на наблюдението в тези зони е единствено гарантиране на безопасността на децата и учениците по време на учебните занятия и в свободното им време.
Образователните институции са длъжни да поискат и получат изрично съгласие от законните представители на децата преди инсталирането на каквато и да е система за видеоконтрол. Това изискване гарантира спазването на конституционните права на гражданите.
Директорите на училища и детски градини трябва да поставят информационни табели на видни места, които да уведомяват родителите и учениците за наличието на технически средства за наблюдение.
Достъп до записите от камерите могат да имат само изрично определени от директора длъжностни лица. Видеоматериалите се предоставят на трети страни – полиция, прокуратура и контролни органи, единствено при наличие на данни за престъпление или накърняване правата на дете.
Във всяка институция трябва да бъдат разписани ясни вътрешни правила, които да регламентират кой извършва контрола, какъв е срокът за съхранение на записите и как се ограничава дистанционният достъп до системите.