Европейският съюз задейства план за финансова подкрепа на Украйна и ще осигури до 90 милиарда евро чрез общ европейски заем. Решението беше взето след преговори между държавните и правителствените ръководители, продължили близо 17 часа, без да се стига до използване на замразените руски държавни активи.
Бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев определи решението като компромисно, но достатъчно за функционирането на украинската икономика.
"Украйна има нужда от около 45–50 милиарда евро годишно, за да поддържа икономиката си в условията на война. Тези средства ще бъдат осигурени чрез общ заем на ЕС, гарантиран от европейския бюджет", обясни проф. Тодор Тагарев в ефира на "bTV".
Според експерта вариантът със заема се е наложил заради несъгласието на страни като Белгия и Италия да се използват директно замразените руски активи. В Европа се намират около 210 милиарда евро руски държавни активи, като близо 180 милиарда от тях са в Белгия.
"Руските активи остават замразени и няма да бъдат върнати на Русия преди края на войната и изпълнението на репарационни задължения", подчерта Тодор Тагарев. Той допълни, че Европейският съюз си запазва правото тези активи да послужат за погасяване на заема в бъдеще.
Бившият военен министър изрази остро недоумение от действията на българските представители в Брюксел. Според него позицията на страната ни е била неясна и противоречива, като първоначално България се е присъединила към държавите, противници на използването на руските активи.
"Не е ясно кой изработва позицията на България и на какво основание. Това е особено притеснително в момент, когато правителството е в оставка", заяви Тодор Тагарев. Той допусна, че външният министър може да е действал без съгласуване с премиера.
Проф. Тодор Тагарев предупреди, че липсата на прозрачност може отново да остави България в периферията на европейските процеси по сигурност и отбрана.