Махалото се люлее в много широк диапазон между сухопътна операция и прекратяване на войната в Иран. Това каза пред БНР дипломатът и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения:
"Много рязко и много често прескача от едната крайност - в другата. Достатъчно е да припомним изказванията на Тръмп, които се колебаят от "Постигнахме всички цели и вече унищожихме всичко, което трябваше да бъде унищожено" до "Можем да ударим остров Харк просто за забавление". ... В момента изборът е между сухопътна операция от страна на САЩ и обявяване от страна на Тръмп на победа, която да приключи военните действия".
По думите му преговорите са били дискредитирани и не се разглеждат като достоверен инструмент за спиране на войната, защото са били водени, особено на последния си етап, като инструмент за подготовка на самата война от страна на САЩ.
"Когато говорим за спиране на войната, трябва да отчитаме два фактора. Първият е дали и кога САЩ, включително и Израел, ще обявят, че са постигнали целите си и е постигната победа във войната. Вторият е дали и докога Иран ще има възможност да нанася щети както на САЩ, така и на страните от Залива, превръщайки войната в едно твърде скъпо упражнение за Вашингтон", посочи Кючуков.
Според него Ормузкият проток се е оказал основният военен ресурс на Иран да се противопостави на нападенията от САЩ и Израел:
"Това, което Иран успя да постигне, е да прехвърли последиците от войната от своята територия върху целия регион и върху целия свят - чрез кризата след затварянето на Ормузкия проток. И по този начин войната вече не се води само с оръжия - тя се превърна във въпрос на икономика, на енергетика и оттам в политически въпрос. Не случайно Техеран нанася тези удари върху страните от Залива, за да търпят последиците от войната и да се опитват да търсят начини за нейното прекратяване".
Дипломатът изтъкна, че в международен план от лексиката ни са изчезнали понятията "международно право", "демокрация" и "национален суверенитет".
"Разделението между двете страни на Атлантика от тактическо започва да придобива характеристиките на концептуално, от гледна точка на целите, които си поставят САЩ и европейските страни в рамките на НАТО. Тръмп се опитва да аутсорсва войната и нейните последици, изисквайки от страни от НАТО, а и извън НАТО, да поемат осигуряването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, поемайки и последиците от енергийната криза", коментира Любомир Кючуков.