Икономическият анализатор Георги Ангелов прогнозира, че дори при най-оптимистичен сценарий цените на горивата няма да се нормализират бързо. В „Телеграфно подкастът“ той заяви, че са необходими между 3 и 6 месеца след евентуално пълно отваряне на Ормузкия проток и успокояване на конфликта с Иран, за да се възстановят физическите доставки на суров петрол и пазарът да започне да се стабилизира.
По думите му процесът на нормализация ще бъде допълнително забавен, тъй като редица държави вече са изчерпали част от стратегическите си резерви и ще се стремят да ги възстановят. Това ще създаде ново търсене и може да удължи периода на високи цени с още няколко месеца. В крайна сметка пълното стабилизиране на пазара може да отнеме между 9 месеца и една година.
Ангелов посочи, че поведението на отделните държави също оказва сериозно влияние. Страни като Китай традиционно увеличават резервите си при ниски цени и изчакват при високи, докато други – особено в Азия – купуват горива независимо от цената, за да гарантират енергийна сигурност. Това допълнително засилва натиска върху глобалния пазар.
Кризата е извадила наяве и структурни слабости в енергийните системи. Държави без собствени рафинерии, като Австралия, са силно зависими от внос на готови горива. Подобни проблеми се наблюдават и в Европа – например в Словения, където липсата на рафинерия е довела до временни дефицити.
Една от основните причини за резките ценови колебания е разликата между финансовия и физическия пазар на петрол. Фючърсните договори отразяват очакванията на инвеститорите, че кризата ще отшуми в близките месеци, което задържа цените за бъдещи доставки по-ниски. В същото време реалният пазар отчита недостиг, което води до значително по-високи цени за незабавна доставка – до 120 долара за барел, а в Азия дори до 180 долара.
Геополитическите фактори остават ключови. Според Ангелов е възможно САЩ да ограничат износа на петрол с цел стабилизиране на вътрешния пазар. Подобна мярка би довела до по-ниски цени в Америка, но до още по-високи в Европа и други региони.
За България ситуацията е сравнително по-благоприятна. Страната разполага със задължителни резерви за около 90 дни, които не са използвани, както и с достъп до алтернативни доставки от Черно море, включително от Казахстан и Азербайджан. Това намалява риска от физически недостиг на горива, макар ценовият натиск да остава. По думите на експерта опасност страната да остане без бензин и дизел няма.
Ангелов не подкрепя въвеждането на таван на цените или намаляване на ДДС върху горивата. Според него подобни мерки могат да доведат до дефицити и не всеки път се отразяват в полза на крайните потребители. По-ефективен подход е насочената подкрепа към най-засегнатите групи и бизнеси.
Анализаторът отбеляза още, че настоящата криза засега не оказва сериозно влияние върху цените на храните в глобален план, тъй като засегнатият регион не е основен производител на селскостопанска продукция. Възможни рискове обаче съществуват в дългосрочен план заради потенциален недостиг на торове.
По отношение на вътрешния пазар той подчерта, че поскъпването на храните в България не е свързано с въвеждането на еврото, а по-скоро със спекулативни практики. Ангелов изрази и надежда страната да има стабилно правителство след изборите, което да осигури по-дългосрочна икономическа политика.