Огромната и комфортна преднина на победителите на изборите може да бъде отчетена като успех, но по-важното е тя да бъде възприета като задължаваща отговорност, а не като повод за еуфория.
Това заяви политологът и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски" Росен Стоянов в ефира на Радио ФОКУС в предаването "България, Европа и светът на фокус".
Според него очакванията към новите управляващи не идват само от техните избиратели, а и от близо половината имащи право на глас, които не са участвали във вота. Общото между тези групи е искането за реална, съществена и бърза промяна, която не може да бъде отлагана.
"Очакванията за кардинална промяна ги задължават много повече от мимолетната радост след изборите. Това е нещо, с което трябва да се справят максимално бързо".
По думите му ключът е в изработването на ясен, публично комуникиран план за действие, който да бъде детайлно структуриран - дори по дни и часове. Причината е, че проблемите в държавната администрация, управлението на ресурси и публичните процеси не търпят отлагане и изискват незабавни решения.
Реакциите на загубилите партии
В коментара си проф. Стоянов обърна внимание и на поведението на загубилите формации. Според него в много случаи липсва поемане на политическа отговорност, каквато е обичайна практика в редица европейски държави.
"В други държави лидерите на тежко загубили партии подават оставка, която поне се обсъжда. У нас това не се случва и сякаш няма изградена такава практика.“
Той отбелязва, че изключение прави Крум Зарков, който е поставил под въпрос продължаването си като лидер на БСП след неочакваното отпадане на партията от парламента - събитие, което по думите му е безпрецедентно за периода на прехода", каза той.
"Останалите политически сили или запазиха мълчание, или заявиха, че ще продължат без промени, въпреки резултатите", каза Стоянов и допълни, че това крие риск от допълнителен спад в доверието, ако не бъдат направени реални изводи.
Напрежение между ПП и ДБ
Политологът коментира и разрива между Продължаваме промяната и Демократична България, възникнал около разпределението на депутатско място от Пловдив. Решението на Асен Василев да влезе в парламента от Пловдив-град води до отпадането на Манол Пейков - ключова фигура за ДБ.
Според Стоянов този конфликт вероятно ще се задълбочи, ако страните запазят настоящите си позиции и не стигнат до нови договорености.
"Ако не се стигне до компромис, можем да видим формирането на две отделни парламентарни групи". Той припомни, че напрежението между двете формации е започнало още преди изборите, около спорни номинации, включително тези на Даниел Лорер и Явор Божанков.
"Темата бе временно заглушена заради предизборната ситуация, но сега отново излиза на преден план", допълни той.
Перспективи пред новото управление
По отношение на бъдещето на парламента, проф. Стоянов посочи, че комфортното мнозинство от 131 депутати на победителите вероятно ще осигури стабилност поне в първите месеци, а може би и до година. Въпреки това, той предупреди, че устойчивостта на това мнозинство ще зависи от способността на управляващите да отговорят на високите обществени очаквания и да демонстрират реални резултати в кратки срокове.