1 май е черна дата в календара на Враца. Тогава става от едно от най-тежките индустриални бедствия в историята на България - катастрофалното наводнение, причинено от скъсването на дигата на хвостохранилището на мина „Плакалница“ над село Згориград, припомня "Булнюз".
На 1 май 1966 г., около 11:25 часа, по време на празничните прояви за Деня на труда, стената на хвостохранилище „Мир“ (част от мината „Плакалница“) се скъсва. В резултат, около 450 000 кубически метра токсична маса — вода, кал, тежки метали и цианиди — заливат село Згориград, преминават през прохода Вратцата и достигат до центъра на Враца.
Година преди трагедията, на 12 юни 1965 г., съветският специалист по хвостохранилища Павел Евдокимов предупреждава българските власти за пукнатини и свличания в стената на съоръжението, като посочва възможността за катастрофа с човешки жертви през пролетта на 1966 г.
Въпреки това, необходимите мерки не са предприети.
Официално, тогавашната власт съобщава за 107 загинали, но по-късни оценки сочат, че жертвите са над 500, а ранените — повече от 2000. Разрушени са над 150 къщи, а стотици семейства остават без дом. Властите тогава прикриват пълния обем на случилото се, като ограничават информацията за бедствието.
Спомените на оцелелите от трагедията остават живи и до днес. Наско Новков, тогава деветгодишно дете, разказва за ужаса на онзи ден:
„Спомням си, бяхме с приятели на стадиона във Враца... По едно време някой каза, че нямало да има мач и да си отиваме. Тръгнахме си и на мястото, където е сега Младежкия дом, видяхме тиня по улицата, много тиня... Видях майка ми от другата страна, в Кемер махала, чух я да вика... Така ме прегърна, милата, така ме притисна… майка, друг така не може.“
Цеца Кръстева от село Згориград губи цялото си семейство в бедствието:
„По време на наводнението загубих цялото си семейство... Починаха много хора, лошо е, че се случи точно на празник, а управата на мината не искаше да оповести за това, че имаше проблеми с хвостохранилището. Всичко се пазеше в тайна.“
Днес, Враца и Згориград пазят спомена за тази трагедия чрез мемориали и ежегодни възпоменания. На 1 май всяка година се поднасят цветя и се отдава почит на загиналите. Трагедията остава като предупреждение за необходимостта от стриктен контрол и поддръжка на индустриалните съоръжения, за да се предотвратят подобни катастрофи в бъдеще.