България вече разполага с първите си официални правила за телемедицина, след като беше обнародвана дългоочакваната Наредба за медицинска помощ от разстояние. С този нормативен акт Министерството на здравеопазването прави важна крачка към дигитализацията на сектора, като регламентира използването на съвременни технологии за диагностика и лечение при високи стандарти за безопасност и качество.
Наредбата предвижда телемедицината да се прилага само в случаите, когато може да бъде гарантирано ниво на безопасност, равностойно на това при присъствен преглед. Решението за провеждане на дистанционна консултация остава в ръцете на медицинския специалист и се базира на индивидуална клинична преценка. Документът допуска както комуникация в реално време (синхронна), така и отложен обмен на информация (асинхронна помощ), като дава възможност лечебните заведения да изграждат и съвместни центрове за медицинска помощ от разстояние.
Сред ключовите моменти е и изискването всички извършени услуги да бъдат задължително документирани в Националната здравноинформационна система. Всеки дистанционен преглед ще се вписва в електронното досие на пациента, което осигурява проследимост на лечението и по-голяма прозрачност. Контролът върху тези дейности ще се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
В същото време новата регулация ясно забранява извършването от разстояние на медицински дейности, които изискват задължителен физически контакт - като водене на раждане, установяване на смърт или определени дентални интервенции. Поставени са и строги технологични изисквания към използваните платформи, насочени към гарантиране на висока киберсигурност и защита на личните данни съгласно европейските стандарти.