Малко повече от месец след началото на кабинета „Радев“ – каква е оценката на българите? Запазва ли правителството доверието на хората? Променя ли се усещането за посоката, в която върви страната?
В студиото на „Тази сутрин“ Добромир Живков представи резултатите от най-новото национално представително проучване на bTV и „Маркет Линкс“.
Национално проучване е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет Линкс“. Проведено е сред 1005 лица над 18 години в страната в периода 13–21 юни тази година по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.
Доверието в Народното събрание – частично възстановено
Добромир Живков посочи, че има частично възстановяване на доверието в Народното събрание – „след този много нисък финал, който имаше предходният парламент с едва 6% доверие“.
„Виждаме дори позитивна промяна между първите два месеца на настоящото Народно събрание – от 19% на 22%. Малко или много можем да очакваме това да остане като един по-позитивен фон в обществото по отношение на доверието в парламента. По-антисистемните формации, които формираха облика на предишните народни събрания, всъщност сега не са там и се говори по един много по-различен начин“, коментира социологът.
“Политическият език се върна много по-близо до нормалността, където и трябва да бъде, разбира се. Стилът е много по-умерен. Така че според мен ще видим един доста по-спокоен парламент – не от политическа гледна точка, но поне по отношение на начина, по който се представят отделните парламентарни групи чрез своите говорители и лица”, допълни още той.
„Мисля, че ще имаме известно възстановяване, и то устойчиво, на доверието в парламента“, коментира Добромир Живков.
Това е най-високото доверие за последните девет месеца. С такова доверие 51-вото Народно събрание не можеше да се похвали.
„Само в началото имаше подобни стойности, както обикновено се случва след всеки избор. Сега също имаме такъв ефект“, отбеляза социологът.
Отношението към правителството – недоверието се увеличава
„Има обществена реакция на това, което се вижда още през първия месец и половина от работата на този кабинет. Обществената реакция не е позитивна. Недоверието към кабинета се увеличава с 6%. В същото време с 5% намаляват тези, които казват, че имат доверие в него. Резултатът все още е много висок – 45% доверие в кабинета. По принцип това е изключително силен старт. Особено ако го съпоставим със септември 2025 г. и със служебния кабинет, когато имахме около 20–25%. Все пак 50% е много високо ниво. Резултатите са измерени преди официалното обявяване на бюджета“, отбеляза Живков.
По думите му правителството няма да получи този традиционен 100-дневен толеранс, който обичайно се дава на управляващите след избори, защото обществото силно реактивно, а и много по-трудно се поддава на опити да бъде спечелено доверието му чрез популистки мерки.
„Очакват се реални реформи и реални мерки, които да звучат убедително и да бъдат достатъчно добре аргументирани. Това, което виждаме дори през последните дни като реакция към бюджета, всъщност показва съвсем друга посока на движение“, коментира той.
Недоверието в премиера Радев расте
„Това, което видяхме при доверието в правителството, почти огледално се случва и с доверието в премиера Радев. При него спадът, както го наричаме в нетния рейтинг, не е 11%, както видяхме при правителството, а 9%“, коментира Добромир Живков.
„Тоест имаме намаление с около 3% на декларираното доверие в него, но едновременно с това и увеличение с 6% на недоверието. Това показва много силното мажоритарно влияние и силната фигура на премиера, който до голяма степен определя обществените нагласи към кабинета. Взаимовръзката между премиера и правителството се вижда много ясно и в измененията, които наблюдаваме през този месец в доверието към господин Радев“, посочи той.
Доверието към останалите политически лидери: Пеевски с рекордно ниско доверие
Има обаче много голяма разлика спрямо останалите политически лидери.
На второ място е Костадин Костадинов от „Възраждане“ с 14% доверие и 65% недоверие, следван от Божидар Божанов с 11% доверие и 61% недоверие и Ивайло Мирчев с 12% доверие и 63% недоверие.
„Трябва да отбележим, че доверието остава в позитивната част на скалата специално за премиера, докато останалите политически лидери продължават да се движат около 9–14% доверие“, отбеляза социологът.
Те са подредени в изследването отново по така наречения нетен рейтинг – разликата между позитивния и негативния рейтинг.
Атанас Атанасов от „Демократична България“ е с 9% доверие, Асен Василев - с 12%, Бойко Борисов - с 13%, и Делян Пеевски с рекордно ниско доверие от 6% и рекордно високо недоверие от 90%.
„Прогресивна България“ увеличава подкрепата си
„Тук искаме да видим дали нагласите, които регистрираме в момента, се отразяват и на най-твърдия индикатор – електоралната подкрепа за политическите формации. Трябва да кажем обаче, че тя остава много близка до резултатите от изборите. Дори трябва да отбележим, че „Прогресивна България“, макар и минимално, увеличава подкрепата си. Това може да изглежда парадоксално в ситуация, в която виждаме спад на доверието и в кабинета, и в премиера“, посочи Добромир Живков.
Оценка за първия месец на кабинета "Радев": 21% смятат, че изглежда неподготвен
Според изводите от изследването над 50% от анкетираните са склонни да подкрепят или поне да приемат без особена критичност действията на кабинета. Например 41% смятат, че правителството се опитва да въведе ред след хаоса, а 19% са на мнение, че правителството допуска грешки, но е рано за окончателна оценка.
От друга страна, около една трета от хората имат по-критични нагласи към настоящото управление. 21% смятат, че правителството изглежда неподготвено, а 11% приемат по-тежкото обвинение, че това управление не променя модела, срещу който е заявило, че ще се бори, когато дойде на власт.
Тоест има известно колебание по отношение на това какво може да предложи този кабинет и това управление, но подкрепата към него все още е доминираща“, заяви Добромир Живков.
Съгласие с твърдения за новото управление: "Правителството наследява тежка финансова ситуация"
Тук се наблюдава до каква степен хората са съгласни с противоположни твърдения.
От едната страна стои тезата, че правителството наследява тежка финансова ситуация и трябва да вземе трудни, но необходими решения, включително и такива, свързани с увеличаване на държавния дълг.
От другата страна е мнението, че лошото наследство се използва като оправдание. Тази позиция се споделя от 29% от анкетираните.
Но тези 56%, които приемат тезата за тежкото наследство, са сериозен дял.
"Но нека обърнем внимание и на инициативата „Кошница с грижа“. Всъщност това е типичен популистки инструмент и виждаме почти паритет в оценките. 42% смятат, че инициативата показва, че правителството мисли за хората, докато 38% са на мнение, че това е по-скоро пиар ход, който прикрива реалните проблеми в бюджета Тоест популистките мерки не работят по начина, по който може да се очаква, показват изводите от изследването", коментира Живков.
Какво смятат хората за посоката, в която се развива страната
Когато идват нови кабинети, обикновено оценката за посоката на развитие става по-позитивна. Трябва да отбележим, че големите надежди и очаквания към работата на новия кабинет, които започнаха още преди изборите с обявяването на новата формация, продължават да съществуват.
Но през последния месец тази възходяща тенденция започва да придобива формата на плато, вместо да продължи стръмно нагоре. Тоест в момента има известно буксуване в обществените нагласи към това управление, посочи Добромир Живков.