310 340 българи се осигуряват на максимален осигурителен доход, който от 1 август вече е 2300 евро, показват данни за май на Националния осигурителен институт, предоставени от социалния министър Наталия ЕФремова на депутати от ГЕРБ в рамките на парламентарния контрол. Това е над 10% от заетите у нас, които за първото тримесечие са 2,9 млн. души. Не всички те ще бъдат засегнати в пълна степен от увеличението, тъй като част от тях вероятно получават между 2111,64 евро (колкото беше таванът до 1 август) и 2300 евро, пише "Сега".
ИТ-секторът очевидно е най-засегнат от повишението на максималния осигурителен доход, тъй като той се отличава с пъти повече осигурени на тавана от всички други икономически дейности. Една трета от хората в тази категория – 102 468 души, идват от информационните технологии, обработката на данни, професионални и научни дейности и операции с недвижими имоти. Групата е голяма и включва няколко сектора, но все пак прави впечатление, тъй като следващият сектор по брой осигурени на тавана е търговията и в нея има 29 429 души в тази категория. Финансите и застраховането са трети с 18 612 служители, които се осигуряват на максимален осигурителен доход. Енергетиката е четвърта с 14 295 души, а строителният сектор я следва с 12 270 души. Болниците също влизат в ТОП 10 с 9991 души на тавана.
Много любопитни са данните за сектор "Държавно управление" – едва 652 души там са осигурени на максимален осигурителен доход. Има и цели сектори, в които хората с такива осигуровки се броят буквално на пръстите на едната ръка. В едната категория за отглеждане на животни са само четирима. В добива на декоративни скални материали са трима. В добива на глина и каолин са деветима. Под 100 човека на максимален осигурителен доход има в производството на обувки и обработка на кожи (67), в дейността на религиозни организации (31), в производството на турбини и двигатели (23), а в добива на строителни материали са 35.
Депутатите от ГЕРБ са поискали и данни за осигурените на минимален осигурителен доход. Те обаче не са показателни за това колко хора са засегнати от увеличението на минималните осигуровки, защото до 1 август минималният осигурителен доход за почти всички позиции беше равен на миналогодишната минимална заплата. С други думи, той беше по-нисък от най-ниското възнаграждение у нас, така че на практика нямаше ефект срещу укриването на доходи. Затова и в предоставените данни тези хора са единици, като най-много са в търговията – 1162 души.
Третата група засегнати от социалните промени в бюджетните закони са хората, които работят на непълно работно време. За тях от следващата година влиза в сила почасово зачитане на трудовия стаж, като това ще промени правата за платен годишен отпуск и добавката за клас на хората, които сега работят на работно време, което е между 4 и 7 часа на ден. Сега тяхното работно време се зачита за един пълен ден, въпреки по-малкото часове. Занапред режимът за тях се приравнява на този за хората, които работят по-малко от 4 часа на ден – зачитането ще е пропорционално на часовете.