След последните знакови скандали, разтърсили българската правосъдна система, въпросът за радикалното ѝ изчистване чрез извънредна проверка става все по-належащ. В интервю за ФАКТИ кандидатът за Висшия съдебен съвет (ВСС) и окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов анализира границите и рисковете на подобна извънредна проверка.
След „Осемте джуджета“, „Нотариуса“ и поредицата неубедителни институционални проверки стигна ли българската съдебна власт до точката, в която ветингът е необходим? Самото настояване за извънредна външна проверка не показва ли, че обществото вече е изгубило доверие в способността на съдебната власт да се очисти сама? Как трябва да бъде установено това?
За мен случаите „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“ са дълбоко неприемливи. Най-малкото показаха колко уязвима може да бъде съдебната власт, когато частни мрежи получат достъп до кадрови решения, наказателни производства и други публични правомощия.
Още от узнаването за тях последователно и настойчиво съм изисквал публична отчетност за развитието на разследванията. Като прокурор, който няма правомощия да ги наблюдава, моята отговорност е да задавам публично въпросите, които продължават да нямат отговор, и да не приемам институционалното мълчание за нормален изход. Като всеки гражданин, и аз искам да знам установени ли са зависимости, конфликти на интереси, злоупотреба с власт и избирателно упражняване на правомощия. Оглушителната липса на убедителен резултат години по-късно само прави въпросите още по-тежки и задълбочава съмненията, че тези явления са устойчив фактор за управлението на системата и начина, по който тя пази обществото от престъпността.
Най-тежката последица от това безсилие се понася от почтените магистрати. Когато съмнението остава неизяснено, то се прехвърля върху цялата система. Не приемам стотиците съдии, прокурори и следователи, които работят професионално и съвестно, да плащат с репутацията си за зависимости, които институциите отглеждат на тъмно. Не приемам и малцинство чужди на ценностите на правосъдието хора да използват административната власт на ключови властови позиции, за да пречат на системата да работи в обществена полза.
Точно заради това не съм лекомислен любител на крайни решения без доказана необходимост. От теоретична гледна точка широкообхватен ветинг може да бъде оправдан само при доказано трайно завладяване на системата и неспособност на обичайните средства за контрол да я прочистят от чужди тела. Всяка форма на ветинг, дори и най-ограничената, трябва да бъде прецизно съобразена с конкретен и реален проблем при категорична и обоснована прогноза за очаквания резултат, включително възможните рискове, и при ясно поемане на отговорност за последиците от страна на тези институции, които ще го проведат.
Ветингът е много крайна и шокова мярка, сравнима с ампутация или прием на отрови, за да се преборим с животозастрашаващи медицински състояния, за които няма по-щадящо лечение. Той самият има за последица отслабване на независимостта и имунната устойчивост на съдебната власт срещу външно завладяване, намаляване на капацитета ѝ да си върши работата, рискове от блокиране на цели части от нея и относително дълъг период на реанимация. Обществото трябва най-малкото да е предупредено, че качеството на правораздаването временно ще се влоши и разстрои още повече дори при успешен ветинг, и да е съгласно с такова изпитание. Отделно, категорично непримливо е ветингът да прикрива смяна на задкулисния господар.
Същите съображения, но не със същия драматизъм, стоят и пред по-ограничен ветинг, прицелен към ключови властови позиции в системата или звена, в които е установено завладяване. Затова именно резултатът от разследванията по ,,Осемте джуджета“ и ,,Нотариуса“ е стратегически толкова важен. Той може директно да покаже кои позиции и структури се нуждаят от засилена проверка. Убедителното установяване на виновните лица и изправянето им пред съд би доказало и че действащите механизми могат да прекъснат зависимостите, което би отстранило необходимостта от извънредна намеса.
Сърбия е постоянно припомняният лош пример колко опасен може да бъде ветингът, използван като масово кадрово пренареждане без ясна диагноза. През 2009 г. близо 840 действащи съдии не бяха преназначени. Решенията бяха с общи мотиви, без предварително изслушване и без еднакво прилагане на обявените критерии. След намесата на Конституционния съд 540 души, близо 65% от непреназначените, бяха възстановени. Когато проверката няма убедителни индивидуални основания, тя самата може да се превърне в инструмент за завладяване на съдебната власт.
Поради изложените съображения с темата за ветинга не трябва да се спекулира. Като член на ВСС никога не бих подкрепил какъвто и да е вид проверка, която служи за възмездие, кадрово пренареждане според лична лоялност или наказване на независима професионална позиция или, казано по друг начин, за реваншистки лов на вещици или чистка на неудобните. Целта е съдебната власт да разполага със способност да открива зависимостите навреме, да установява личната отговорност и да защитава почтените магистрати.
В публичния разговор „ветинг“ означава различни неща – от имуществена проверка до освобождаване и повторно назначаване на всички магистрати. Вие как го разбирате?
Както широката аудитория, така и професионалните среди не са запознати в детайли какво точно представлява този способ. Ветингът е извънредна и независима проверка, която установява дали магистратът притежава необходимата почтеност, професионална пригодност и независимост, за да продължи да упражнява поверената му публична власт. Той трябва да остави тези, за които няма никакви съмнения, и да освободи всички останали. Имуществената проверка е само част от ветинга. Той може да обхване съответствието между имущество и доходи, конфликтите на интереси, недекларираните зависимости, контактите с лица, свързани с търговия с влияние, необяснимите кариерни предимства и начина, по който са упражнявани административни, кадрови и дисциплинарни правомощия.
Ветингът няма единно съдържание. Съдържанието и обхватът му зависят от установения проблем.
Албания предприе най-всеобхватната преоценка в Европа след официалното признаване на дълбока корупция и тежка загуба на доверие в съдебната власт. Всички действащи съдии и прокурори бяха проверени за имущество, почтеност и професионална пригодност. Към март 2026 г. окончателен резултат има по около 800 производства: приблизително 350 магистрати са потвърдени в длъжност, около 280 са освободени, а близо 170 производства са прекратени, включително 114 след оставка на проверявания. Това е модел за цялостно преосноваване на система, призната за завладяна.
Молдова избра по-ограничен подход, чието прилагане продължава. Проверката започна от кандидатите за органите на съдебното и прокурорското самоуправление, а след това обхвана определени магистрати и кандидати за ключови длъжности. Този модел съсредоточава проверката върху местата, от които се управлява системата и се влияе върху останалите магистрати. Предварителната проверка на кандидатите за органите на съдебното и прокурорското самоуправление приключи с окончателен резултат за 69 души: 26 преминаха, а 43 не преминаха оценяването. Отделната комисия за съдиите разгледа през 2025 г. 69 от общо около 200 насочени към нея лица: 30 преминаха. Към юни 2026 г. приключи оценяването на 70 от 190 насочени прокурори, от които 42 преминаха.
Самите числа ясно показват сложността на процеса.
Съдебната система разполага с дисциплинарна отговорност, атестиране, имуществен контрол и наказателно преследване. Защо въпреки това не успява да разпознае и прекъсне устойчивите зависимости? Какво трябва да бъде установено, преди да се прибегне до ветинг?
Според мен тези средства не са изчерпани, но са разпокъсани, преследват различни цели и не дават обща картина на отпор срещу зависимостите в съдебната власт. Някои от тях сами биват инструментализирани за натиск върху неудобни магистрати и контрол върху лоялност.
Между тези правомощия остават и някои слепи зони. Когато сведенията не се събират системно и съпоставят с оглед наблюдение на системата за зависимост, а се гледат само индивидуални прояви на отделни магистрати, устойчивата зависимост изглежда като поредица от несвързани отклонения. Така избирателното назначаване, командироване или наказване може да остане скрито зад формално законосъобразни отделни решения.
Затова е необходима обща оценка на начина, по който тези средства са действали. Затова ни трябват резултатите от производствата по ,,Осемте джуджета“ и ,,Нотариуса“, чийто предмет са зависимостите.
Справедливо ли е всеки редови магистрат да доказва почтеността си отначало, когато най-големият риск е свързан с местата, от които се управляват кариерите, дисциплинарните производства и чувствителните дела? От кои длъжности трябва да започне засилената проверка?
Категорично отхвърлям презумпцията, че всички съдии, прокурори и следователи са непочтени и трябва отново да кандидатстват за местата си.
Проверката трябва да следва властта и властовия риск. По-голямата власт предполага по-задълбочена и по-честа отчетност.
Бих обсъждал засилена независима проверка като действащ редовен и постоянен механизъм при заемането на длъжностите с най-голяма кадрова, дисциплинарна и управленска власт: членовете на ВСС и Инспектората, главния прокурор, председателите на върховните съдилища и ръководителите на структури, които разпределят хора и ресурси и контролират чувствителни производства. Извън тях системата трябва да разполага с възможност да реагира по отношение на всеки магистрат, за когото съществуват конкретни данни за зависимост, конфликт на интереси, необяснимо имущество, злоупотреба с власт или избирателно упражняване на правомощия.
Проверката трябва да следва властта и властовия риск. Равенството пред закона не изисква еднаква по обхват проверка на редовия магистрат и на човека, който решава назначения, повишения, командирования и дисциплинарни производства. По-голямата власт предполага по-задълбочена и по-честа отчетност.
Ветингът като крайно средство е допустим само, ако сме напълно сигурни, че редовните средства са негодни или дисфункционални. Вярвам, че имунната система на българската съдебна власт може и ще сработи. За това е необходимо да бъдат предприети правилните стъпки по спазване на закона и професионалната етика и осветляване на всички нелицеприятни явления. По този начин ще докажем на обществото, а и на самите себе си, че можем да носим отговорността за отстраняване на негативите. В никакъв случай съдебната власт като цяло и прокуратурата в частност не бива да бъдат очерняни и демонизирани. Съдебната система притежава огромен потенциал за възходящо развитие. Отговорността на ВСС в този процес е ключова и от бъдещия му състав се очаква коренно различен модел на функциониране.
Възможно ли е мнозинството прокурори да са почтени и въпреки това прокуратурата да бъде завладяна?
Мнозинството български съдии, прокурори и следователи са почтени, компетентни и работливи. Корупционните мрежи не обхващат тях, а ограничен кръг хора, успели да овладеят ключовите места, от които системата се управлява. Институционалното завладяване се разпознава по способността частен интерес трайно да насочва упражняването на публична власт, а не каква част от служителите в институцията обслужват този интерес.
Йерархичното устройство на прокуратурата увеличава нейната уязвимост. И точно заради това аз считам, че към нейната независимост трябва да се поставят високи изисквания.
Продължителното временно заемане на ръководна длъжност от изпълняващи функциите ръководители също натрупва власт без пълната легитимност на проведен конкурс и ограниченията на титулярния мандат.
В такава среда натискът може да действа чрез очакването за кариерна награда, опасението от неблагоприятно кариерно въздействие или убеждението, че професионалното несъгласие ще има лична цена.
Почтеното мнозинство се защитава чрез ограничаване на властта, която малцина могат да упражняват над него. Резултатът трябва да бъде прокуратура, в която ръководителят организира работата и носи отговорност за нея, а прокурорът решава преписката или делото според закона, доказателствата и професионалното си убеждение, без да изчислява как решението ще се отрази на кариерата му.
Каква проверка за почтеност трябва да премине кандидатът за главен прокурор, преди ВСС да му повери най-високата длъжност в прокуратурата? Готов ли сте същият стандарт да бъдат приложен първо към Вас и към останалите кандидати за членове на ВСС?
Главният прокурор разполага с най-голямата концентрация на управленска и институционална власт в прокуратурата. Неговото поведение определя отношението към професионалното несъгласие, начина, по който се водят обществено значимите дела, и способността на прокурорите да упражняват правомощията си без натиск. Почтеността трябва да бъде предварително условие за допустимост до тази длъжност. Професионалната подготовка и добре написаната концепция не могат да компенсират установена зависимост, злоупотреба с власт или отсъствие на управленска зрялост.
Уроците от близкото минало изискват ясно да кажем и какъв главен прокурор България не трябва да избира отново. Неприемлив за мен е кандидат, който разбира ръководството като лично командване; подменя правния аргумент с нападателна публична реторика; внушава вина преди произнасянето на съда; допуска избирателно разгласяване на материали от производства; въвлича прокуратурата в политически сблъсъци; представя критиката към себе си като посегателство срещу цялата институция; разделя професионалната общност според личната лоялност и възприема отчетността като ограничение на независимостта. Неприемлив е главен прокурор, чийто пресцентър фабрикува компромати или прикрива нарушения. Участието в шумно огласени разследвания, медийната разпознаваемост и бързото израстване в йерархията не доказват способност да се ръководи прокуратурата.
Значение за моята преценка биха имали професионалната му биография, публичните изявления, отношението към съда и другите власти, управленските решения, използването на командироването, дисциплинарната инициатива и вътрешния служебен контрол, реакциите при данни за натиск и способността му да защитава прокурор, изразил обосновано професионално несъгласие. Трябва да се провери дали кандидатът е прилагал еднакви правила към всички, поемал ли е отговорност за неуспехите и способен ли е да признае и поправи собствена грешка.
Преди откриването на номинациите ВСС трябва да приеме и публикува профил на длъжността и еднакви правила за оценяване. Проверката за почтеност трябва да бъде самостоятелен етап, предхождащ сравнението между кандидатите, и да се извършва от проверяващи, независими от хората, които издигат кандидатурите, и от самия кандидат. Установена зависимост, злоупотреба с власт или недостоверност на декларираните обстоятелства трябва да прекратява участието в процедурата.
Проверката трябва да обхване имуществото и доходите, конфликтите на интереси, отношенията, пораждащи риск от зависимост, достоверността на декларациите и начина, по който кандидатът е упражнявал предоставената му власт. Всяко съмнение трябва да бъде конкретизирано и проверено, кандидатът да получи възможност да отговори, а резултатът да бъде публично и индивидуално мотивиран.
Да, готов съм същият стандарт да бъде приложен първо към мен. Съвет, избран при по-ниски изисквания за почтеност, няма убедителност да оценява бъдещия главен прокурор. Ще предоставя необходимите документи и ще отговоря на всеки конкретен въпрос за професионалната си биография, имуществото, управленските решения и възможните конфликти на интереси. Не бих поискал за друг кандидат проверка, която не съм готов да приема за себе си.
Необяснимото имущество оставя видими следи. Как се доказва зависимост, която се проявява чрез кариерна услуга, неформална лоялност или контролирано бездействие? Къде е границата между допустимия професионален контакт, основателното съмнение и обикновения слух?
Зависимостта оставя следи в решенията, последователността им и ползите, които произвеждат. Тя не се доказва с едно подозрително обстоятелство, а с повтарящ се модел.
Кариерната услуга се разпознава, когато решение в полза на определен кръг е последвано от необичайно бързо повишение, командироване, назначаване или защита от дисциплинарна отговорност, а към други магистрати при сходни обстоятелства се прилага различен стандарт.
Неформалната лоялност личи от трайното съобразяване с чужд интерес, особено когато магистратът поема професионален и репутационен риск без убедително служебно обяснение, а впоследствие получава подкрепа или предимство.
При контролираното бездействие се проверява как са решавани сходни случаи, събрани ли са очевидните доказателства, спазени ли са сроковете, сменян ли е екипът, прекъснала ли е работата без обяснение и кой печели от забавянето. Поредица от необясними услуги, последвана от решения в полза на един и същ кръг, вече изисква обяснение.
Границата е ясна: професионалният контакт има ясна служебна причина и може да бъде обяснен открито. Основателното съмнение започва от конкретен проверим факт.
Така могат да бъдат разкрити реалните зависимости, без подозрението или преднамерените компромати да се превръщат в инструмент за натиск върху независимия магистрат.
Ветингът изисква законодателна, а при определен модел и конституционна основа. Какво реално можете да направите като член на ВСС още преди такава уредба да бъде приета? По какви конкретни резултати в края на мандата ще може да се прецени дали зависимостите са ограничени?
ВСС разполага с достатъчно правомощия, за да престане да бъде толерантен наблюдател на проблемите. Ще настоявам в първите 100 дни от мандата си ВСС да представи публичен базов доклад за забавените конкурси и атестации, командироването, продължителното изпълнение на ръководни длъжности, дисциплинарната практика, кадровите дефицити и установените рискове за почтеността. Без такава достоверна начална картина всяка реформа остава без измерима цел и в края на мандата всеки ще може да обяви успех или провал, без да го доказва.
Ще настоявам решенията за назначения, повишения, командирования и дисциплинарна отговорност да се основават на предварително известни критерии с предварително установена тежест. Това ще пречи да бъдат впоследствие приспособявани към биографията на предварително фаворизиран кандидат и ще позволяват обективна конкуренция между кандидатите. Данните за командироването и временното ръководство трябва да бъдат събрани в достъпен публичен регистър. Конкурсите се нуждаят от публичен график и проследяване на причините за всяко забавяне. При данни за конфликт на интереси, външен натиск или използване на административна власт за лично облагодетелстване ВСС дължи навременна проверка и ясен отговор.
В края на мандата резултатът трябва да се вижда в числа: колко ръководни длъжности се заемат временно, колко време продължават конкурсите и атестациите, как ВСС е реагирал на установени случаи на натиск и конфликт на интереси, намалели ли са необяснимите различия в натовареността, заплащането, кариерното развитие и дисциплинарната практика.
Сам по себе си какъвто и да е ветинг не доказва ограничаване на зависимостите. Успех ще има, когато начинът на функциониране и моделът на управление на системата гарантират, че професионалното развитие на магистрата се определя от неговите качества и работа, а не от близостта до административната власт или други лоялности.