Президентските избори могат да се превърнат не само в състезание между кандидатите, но и в оценка за управлението. Това коментира социологът Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“ в ефира на bTV. По думите му ниската активност и разместванията в обществените нагласи могат да доведат до резултат, различен от предварителните прогнози.
„Тези избори имат по-различна характеристика и тя е, че се превръщат във вот на доверие или недоверие към това управление, което е в момента“, заяви Живков.
Според него обществото е разделено между хора, които продължават да подкрепят управляващите, и избиратели, които се отдръпват дори от политическите сили, за които са гласували на парламентарните избори през април. Социологът уточни, че не очаква една голяма протестна вълна, а няколко по-малки мобилизации по геополитически, финансови и икономически теми.
Активността може да остане под 30%
Към 18:00 часа малко над 20% от избирателите са гласували, или около 1,3 милиона души, съобщи bTV, позовавайки се на Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“. Тя определи темпа на гласуване като основание да се очаква нов антирекорд при свободните избори в България след 1989 г.
„Много голяма е вероятността да финишираме днес с избирателна активност, която е под 30%“, каза Добромир Живков. Геновева Петрова определи ниската активност като силен сигнал към политическия елит и управляващите.
По-рано exit poll на „Мяра“, поръчан от NOVA, отчете 15% активност към 15:00 часа. Данните се отнасят до президентски вот с 27 кандидатпрезидентски двойки и около 6,59 милиона граждани с право на глас.
Нисък интерес и различна логика на президентския вот
Социолозите посочват няколко възможни причини за слабата мобилизация: умората от поредните избори, отсъствието на собствени кандидати на две от големите партии и липсата на силни протестни настроения. Президентските избори се различават от парламентарните, защото избирателите не определят състава на Народното събрание, а подкрепят една кандидатпрезидентска двойка.
Последният самостоятелен президентски вот в България е проведен през 2006 г. На изборите през 2021 г. активността е била около 40–40,5% на първи тур и приблизително 34% на втори тур, посочи Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“. Към края на изборния ден оставаше да се види дали ниската активност ще отслаби протестния вот, или ще засили тежестта на партийното противопоставяне в резултата.
Източници: btvnovinite.bg, nova.bg