Камарата на строителите в България (КСБ) настоява за отпадане на пълната забрана за плащания в брой в строителството, предвидена в преходните и заключителните разпоредби на внесените от правителството промени в Закона за хазарта. Браншовата организация изпрати становище до депутатите от бюджетната и от регионалната комисия в Народното събрание.
Забраната е за плащания в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни и монтажни дейности, доставка на строителни материали, техника или оборудване, както и за предоставянето на свързаните с тях услуги, включително при частични плащания и/или авансови вноски. Тя е в преходните и заключителни разпоредби на промени в Закона за хазарта като изменение в чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
„КСБ подкрепя усилията за ограничаване на „сивата икономика“, но счита, че това следва да се реализира чрез добре обмислени, пропорционални и ефективни мерки“, пише в становището. „Необосновано, предмет на забраната е разплащането на всякакви услуги, свързани със строителната дейност, в т.ч. и съвсем рутинни, незначителни по своя мащаб работи, без това да е подкрепено от пазарни, икономически, логически или каквито и да са други аргументи“, пише в становището.
„Особено обезпокоително е обстоятелството, че предвидената забрана се отнася изключително до строителните предприятия, изпълнители и подизпълнители. В мотивите към законопроекта не се съдържа аргументация защо именно строителството е избрано като единствен сектор, за който да бъде въведен подобен режим. Не са представени данни, които да доказват, че строителният бранш създава по-висок риск от останалите отрасли на икономиката или че съществува необходимост от специално и по-строго третиране спрямо него.
В мотивите се създава презумпция, че икономическите и финансови операции, съпътстващи строителния бизнес, са цялостно лишени от необходимата прозрачност и проследимост - предположение, което следва да се квалифицира най-малкото като недоказано. Подобен подход поставя строителния бизнес в по-неблагоприятно положение спрямо останалите икономически субекти и създава предпоставки за неравнопоставеност между отделните стопански сектори, без наличие на обективно и публично обосновано основание за това. Нещо повече, така формулираната регламентация на практика дискриминира субектите, предоставящи строителни услуги, спрямо другите участници в пазарните правоотношения, при това без наличието на ясен и обективен критерий, обуславящ необходимостта от така възприетия законодателен подход“, се посочва в становището на КСБ.