Разходите за инвалидни пенсии, лична помощ, месечна финансова подкрепа и помощи за деца с трайни увреждания се очаква да достигнат 4,48 млрд. евро през 2026 г. Това е 3,44% от брутния вътрешен продукт, показва доклад на Фискалния съвет за периода 2021–2029 г.
Сумата по четирите пера е нараснала от 1,60 млрд. евро през 2021 г. до 3,80 млрд. евро през 2025 г. В реално изражение увеличението за периода е 1,82 пъти. Най-голям дял имат инвалидните пенсии – около 68% от общия сбор през 2025 г. Личната помощ формира 17%, месечната финансова подкрепа – 12%, а помощите за деца с трайни увреждания – 3%.
Решенията на ТЕЛК са се увеличили повече от четири пъти
През 2025 г. са издадени 271 117 решения на ТЕЛК, което е ръст от 11% за година. През 2021 г. броят им е бил около 64 000. Най-рязко увеличение е отчетено през 2022–2023 г., включително в София и Пловдив.
През 2025 г. най-голямото абсолютно увеличение е регистрирано в Кърджали – с 9175 решения, следвани от Русе и Пазарджик. Ръстът идва основно от решенията за увреждания до 50% и между 50% и 70%. Делът на решенията над 90% е намалял до 22,2%.
Увеличението на решенията е свързано с достъпа до няколко вида плащания и услуги. Според Фискалния съвет сред причините за нарастващия разход са автоматичните индексации, по-големият брой получатели и по-високите средни размери на плащанията. Пенсиите се актуализират по швейцарското правило, финансовата подкрепа е обвързана с линията на бедност, а часовата ставка за лична помощ – с минималната работна заплата.
Личната помощ е нараснала 4,5 пъти
Разходите за лична помощ са се увеличили 4,5 пъти между 2021 и 2025 г., докато тези за инвалидни пенсии са нараснали 2,3 пъти. Делът на инвалидните пенсии в общите пенсионни разходи се е повишил от 15,6% на 21%.
По методологията ESSPROS разходите по функция „Инвалидност“ в България са 2,22% от БВП през 2024 г. при средно 1,91% за ЕС-27. Личната помощ обхваща около 1,3% от населението.
При ограничителния сценарий на Фискалния съвет разходите по четирите пера могат да достигнат 5,73 млрд. евро през 2029 г. При инерционния сценарий прогнозата е за 6,20 млрд. евро, а при високия – за 6,75 млрд. евро.
Фискалният съвет посочва рискове, свързани с плащания без бюджетен таван, автоматични индексации над темпа на икономическия растеж и различия в практиката на комисиите. Сред препоръките са по-строг контрол върху решенията и предоставянето на услугите, единно отчитане на разходите и пилотно въвеждане на функционална оценка. В доклада се подчертава необходимостта средствата да се насочват „към реалните потребности при запазване на достъпа до подкрепа“.
Източници: btvnovinite.bg, bntnews.bg