Положението е тежко. Доколко ще се справим с чумата по свинете зависи от действоята на всички нас. Не сме се провалили в тази ситуация, а в определени области е можело да се положат повече усилия за обучение сред хората. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева пред бТВ.
"Близо месец представители на научната общност са на терен в Северна България за обучения. Който е компетентен по темата за Африканска чума по свинете е на терен и съм благодарна за това", допълни тя.
„Заразата се движи по вектор към Източна Европа. Личните стопанства са най-уязвими, защото не са положени необходимите мерки за биосигурност. В Русия това заболяване не може да бъде изкоренено от 12 години. Заразата у нас е дошла от Румъния. 11 страни са засегнати от 2012 г. до сега – това са 7 г. Във всяка страна, където е влязъл вирусът, той не е излязъл. Чехия е под надзор, защото е предприела най-радикалните мерки за избиване на свинете в личните стопанства и дива свиня. Когато говорим за превантивни мерки се фокусираме върху стопанствата, където няма изградени мерки за биосигурност“, уточни Танева.
За всички това е една много тежка ситуация, изрази разбиране земеделският министър по повод сроковете за избиране на прасетата. „Положителното на мярката е, че стопаните могат да оползотворят месото от животните, преди те да са починали. България има капацитет и трябва само разбиране, така че да се справим по-бързо с вируса“.
В пазарджишкото село Юнаците хората се готвят за протест. Стопаните отказват да заколят прасетата си. Един от тях обясни, че има 10 прасета, някои от тях били бременни. При това положение не може да се използва и месото. "Прасетата не са болни, ние сме в равнинен район и нямаме диви прасета. Няма да заколим прасетата си посред лято", категорични са те.
Според местния градоначалник, заразата е плъзнала, заради недобре опазената граница. "Малкият човек няма да плаща за грешките на властите", заявиха хората. "Защо се унищожават домашните прасета, а не популацията на дивата свиня?", питат се хората. Освен това, защо не се прилагат мерките, предприети в Латвия за овладяване на заразата?
В отговор земеделският министър заяви, че мерки се взимат: "Притеснява ме общата ситуация с болестта по свинете. Два са основните източници на заразата - дива свиня и България не прилага най-стриктните мерки, както е в Чехия. В Литва имат зараза от 5 години. В момента в санитарните зони, ако има предприети мерки за биосигурност, прасетата няма да се убиват, но ние нямаме такива. Това е риск от разпространение на заразата и засягане на промишленото свиневъдство“.
„През летните месеци е пикът на заразата. Това заболяване е изключително заразно. За него няма лечение, няма и ваксина. Единственият начин да ограничим щетите от заболяването е да се унищожат прасетата в личните стопанства, тъй като ако се засегне промилшленото свиневъдство загубите за икономиката ще са огромни. Този сектор задоволява 50% от потреблението на свинско месо в страната. Личните стопанства едва 3%. Освен това много хора ще останат без работа“, предупреди Танева.
„Когато спре заразата, мине периодът, в който няма открити нови огнища, минало е обезпаразитяване, едва тогава може да се спре с избиването на прасета“, разясни министърът на земеделието и храните.
„Стопаните, които не са регистрирали животните си не могат да разчитат на европейска помощ. Въпреки това ние ще компенсираме стопаните, това обаче ще стане най-рано през есента. Ще продължим активната комуникация с хората. Инициаторите на протестите са хора, които нямат прасета. Те са организирали и други недоволства“, заяви Десислава Танева.
Според ветеринарните власти, заразата в Русенско се е разпространила от кланици, в които са колени домашни прасета заедно с такива от свинекомплекси. Предвижването с автомобили също е допринесло за това, разкри Танева.