Много е трудно да се предскаже кога ще покрием критериите за влизане в еврозоната, защото се намираме в една безпрецедентно непредсказуема международна среда. Основните двигатели на инфлацията у нас са фактори от политиката на Европейската централна банка, борсовите цени на горивата и основните храни.
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Затова нашите правителства са с вързани ръце за борба с високите цени. 2025 или 26 г. би трябвало да са по-вероятни и да сме успокоили ценовите равнища.
Вицепремиерът Пеканов разнасяше едни интересни сметки, които оценяваха загубите за България на половин милиард евро годишно от невлизането ни в еврозоната. Според мен тези сметки са доста агресивни. Това число му служи на политическите цели. Губим от обмяната на левове в евро и от липсата на повишаване на кредитния ни рейтинг.
Трети пореден месец наблюдаваме забавяне на месечната инфлация. То отново е външно, тъй като горивата поевтиняха.
Нашето правителство има много малко инструменти, с които може да влияе върху инфлацията. Най-работещата мярка за крайния потребител беше тази с отстъпката за горивата, но пък тя беше на много висока бюджетна цена, т.е. сме я платили чрез данъци.
Притеснявам се, че в предизборния цикъл ще влезем в много агресивна вълна на икономически популизъм. Най-вредната мярка за икономиката е помощта в енергетиката - в момента се дава на всички фирми, без оглед на техните потребности и печалби. Според някои оценки бюджетното отражение е над милиард лева месечно.
Очакванията за висока инфлация в Хърватия след приемането на еврото, не се състояха.
Механизмът, който правителството смята да прилага срещу спекулата е доста мек. Това, което видях от техните мерки е анализ на цялата верига на добавена стойност. Това чисто аналитично е интересно, но не мисля, че е основа за някаква сериозна политика.
Понятието спекула няма ясна икономическа или законова дефиниция.