Отказът на Румен Радев от участие в срещата на НАТО разединява българското общество и е вреден за националния интерес.
Това заяви пред БНР доц. Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.
"Това е демонстрация на разминаването между личната позиция на президента по въпросите за развитието на НАТО и помощта за Украйна и легитимно формираната позиция на България. Не е полезна стъпка за страната ни, но е негово право и решение".
Докато следизборният процес на назначаване на лидери на евроинституциите е все още преполовен, тази седмица друг важен - евроатлантически избор - стана категорично ясен. Известен е новият генерален секретар на НАТО. След 10 години на поста Йенс Столтенберг (бившият премиер на Норвегия) ще бъде сменен от Марк Рюте, който от близо 14 години е премиер на Нидерландия.
Рюте си осигури подкрепата на всичките 32 страни членки на Алианса - последно на Турция и Унгария, чиито лидери търсиха нещо в замяна за подкрепата си, както и на Румъния, чийто президент Клаус Йоханис смяташе, че е дошло време политик от източния фланг да поеме отговорността да оглави НАТО.
"Рюте ще заеме поста в един много предизвикателен момент. Става въпрос за приемственост и надграждане. НАТО съществува, за да гарантира отбраната на свободния свят, но с механизмите на възпирането. Избягването на войната е по-добро от всяка отбрана. Сега, когато имаме една изключително агресивна Русия и пълномащабна война, е важно да има и видими усилия на Алианса, които да са ясен сигнал към Руската федерация.
НАТО е в състояние да гарантира мира и сигурността на страните от Европа със своето единство и решителност".
Когато говорим за мир, трябва да се добави, че търсим устойчив и справедлив, обясни Шаламанов в предаването "Събота 150".
"Всеки друг е в кавички и води до още по-голяма заплаха от пълномащабен конфликт. Мирът може да бъде постигнат още на следващия ден, след като руският президент изтегли своите сили от Украйна и започнат разговори за поемане на разходите по възстановяването ѝ и по преследване на военните престъпления, извършени от руските сили".
Той анализира желанието на група лидери в ЕС и в НАТО да се водят преговори с Кремъл.
"Такива преговори не се водят, защото се работи по това да има консолидирана позиция на цялата международна общност. От друга страна е ясно, че преговори могат да започнат едва тогава, когато от страна на Кремъл постигнат разбиране, че не е възможно да разединят свободния свят и да победят".
"Не мисля, че България се колебае за този свой избор. Неразбиране буди въпроса защо страната ни не успява да се възползва от всички възможности, които дава членството в НАТО. Българското участие не е видимо".
Евентуално завръщане на Тръмп в Белия дом няма да означава край на Алианса – такъв, какъвто е, категоричен е Шаламанов.