Защо парламентарната демокрация в България не функционира правилно? Този въпрос си задава историкът д-р Александър Стоянов в обширен анализ, споделен в предаването "ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев". Авторът идентифицира четири основни причини за дисфункционалността на системата и ги свързва с историческото наследство на страната.
"Всеки, който е гледал избори у нас през последните години е наясно, че парламентарната демокрация у нас не функционира правилно, а често и изобщо," започва анализа Стоянов.
Според историка, преките причини за проблемите са четири. Първата е липсата на политическа активност - двустранен процес, при който населението абдикира от конституционните си права, а партиите се отказват от голямата част от народа.
Втората причина е липсата на парламентарни традиции. Стоянов подчертава, че Петата българска държава (от 1989 г.) е първата, в която Народното събрание изпълнява функцията на основен политически орган. "Много от Парламентите са разпускани без да изкарат пълния си мандат," отбелязва той.
Третата причина е пълната липса на ясна политическа идеология при всички политически сили. "Понятия като 'десен' и 'ляв' имат малка стойност в една система, в която по-скоро следва да говорим за либерално и консервативно," обяснява авторът.
Четвъртата причина е срастването на сивия сектор с политиката, което Стоянов определя като клептокрация - тенденция, характерна за цялото постсъветско пространство.
Анализът проследява корените на тези проблеми в българската история. Според Стоянов, липсата на политическа активност се корени в навиците на българите, родени преди 1980 г., формирани от доктрината на БКП за изборите между 1946-1989 г.
"Много по-лесно е 'да отидем за гъби', отколкото да направим съзнателен вот пред машините," коментира той нагласата към гласуването.
Особено внимание авторът отделя на образователната система. "Клептокрацията съзнателно се стреми да унищожи отговорното общество с целенасочено деградиране на образователната система и културата," предупреждава Стоянов.
Най-подробно анализът разглежда формирането на клептокрацията в България. Според автора, БКП следва съветския модел и към 1970 г. превръща сивия сектор в нерегламентиран източник на доходи за партийния елит.
През 1980-те години партийният елит започва изграждането на силова прослойка чрез спортни дружества, от които се раждат "борците" - бъдещите контролори на сивия сектор през 1990-те.
"В началото на новия век, доведения с червени пари Симеон легализира чрез МВР чистката на онези 'мутри', които си бяха позволили да играят извън симбиозата на клептокрацията," описва процеса Стоянов.
Заключението на анализа е песимистично. "Адекватни реформи и промени у нас в обозримо бъдеще са невъзможни," предупреждава историкът.
"Децата и внуците ни все още ще изплащат цената на съвременното ни бездействие, дълго след като всички, които четат тези редове са си заминали от тук - пряко и преносно," завършва той анализа си.
Според Стоянов, българската политическа система работи на ниво от първата половина на XIX век, а външните зависимости и корупцията правят невъзможно нейното модернизиране.