Когато всяка секунда е живот, линейката се движи със светлини и сирена, преминава на червено, нарушава ограниченията и отнема предимство. Но дали в името на спасяването на човешки живот шофьорите на линейки са напълно освободени от глобите, които биха получили обикновените водачи? В България отговорът е нееднозначен.
Получават ли шофьорите на линейки глоби в България по време на работа? Какво гласи законът и какви са правилата?
Според Закона за движение по пътищата (ЗДвП), превозните средства със специален режим на движение (като линейки, полицейски коли, пожарни) имат право да нарушават някои правила, но само при включени светлинни и звукови сигнали и при спазване на мерки за безопасност.
Чл. 91 от ЗДвП гласи:
„При изпълнение на неотложна служебна задача с включени специални светлинни и/или звукови сигнали водачът на превозно средство със специален режим на движение може да не спазва някои правила, но е длъжен да не застрашава останалите участници в движението.“
Какво става, когато има нарушение?
На практика шофьорите на линейки понякога получават глоби, особено ако:
► се установи, че не са били с включени сигнални устройства;
► не са имали реална неотложна медицинска мисия;
► са предизвикали инцидент поради превишена скорост или рисково поведение.
В системата на КАТ няма автоматично освобождаване от санкции – камерите регистрират всички нарушения. Дори линейките да са на сигнал, глобата се издава по общия ред, а след това болницата или шофьорът трябва да обжалват, като предоставят доказателства, че линейката е била на повикване.
Шофьори на спешна помощ от различни градове в България споделят, че понякога получават фишове за:
► преминаване на червено (дори с включени светлини);
► паркиране в забранени зони по време на посещение при пациент;
► превишена скорост извън населено място.
"Получавал съм глоба за това, че съм минал на червено – въпреки че бях на път за инсулт и имах включени сигнали. След това се наложи да пишем обяснения и да обжалваме", разказва шофьор на линейка от София.
Липсата на централен механизъм
Проблемът – според експерти е, че няма ясен и автоматизиран механизъм, който да освобождава спешните екипи от административни наказания в реално време. Това води до:
► допълнителна бюрокрация за водачите и болниците;
► психическо напрежение за шофьорите, които вече работят в стресова среда;
► случаи, в които шофьори плащат от джоба си, за да избегнат разправии.
Шофьорите от Спешна помощ в Кубрат се налага всеки път да ходят до КАТ лично, а след включване на тол камерите към системата за засичане на скорост очакват това да се превърне в ежедневие.
На входа на село Беловец Петко Петков е засечен да преминава със 144 км/ч. Тогава той карал към болница в Русе дете в кома, което паднало от колело. То било с травми и кръвоизливи. „Ако превишението е с до 50 км/ч, фишът е електронен и се обжалва служебно от началниците ни и отпада. Когато е с над 50 км/ч, фишът се превръща в акт. За последния месец аз два пъти ходя до КАТ, за да обжалвам. Първо ми пишат акт, а аз – възражения. След това ходя втори път, защото ми искат медицинската документация за конкретния случай. Пиша второ възражение срещу акта”, казва Петков пред Нова тв. Притесненията на колегите му са, че с измерването на средна скорост от тол камерите разхождането им до КАТ ще стане ежедневие.
„Около 70% са червените кодове, които изискват спешна реакция от нашата страна. Това са животозастрашаващи ситуации”, споделят медици.