Финансистът и член на Съвета на Института за пазарна икономика Левон Хампарцумян коментира в студиото на „Твоят ден“ последния анализ на института, според който данните ясно сочат, че България забогатява.
„Наистина е така, и то се вижда по живота около нас“, заяви той. Въпреки това направи уточнение: „Ако има някакво място, което е било моноиндустриално селище, с един завод, който е затворен, или с разпокъсани земеделски стопанства – там е друго. Но като цяло икономиката на София е грубо половината от икономиката на България“.
От 1997-а до Еврозоната
Хампарцумян припомни тежката криза от 1997 г.: „Тогава България претърпя финансов крах – хората загубиха пенсии, пенсионните фондове се изтриха, БВП спадна с 40%. Държавата нямаше пари да си плати лихвите“.
Днес ситуацията е коренно различна: „Слава Богу, че сме на път да влезем в Еврозоната. Много по-рано трябваше да стане, но по ред причини се забави“.
Спестявания и неравенства
Един от знаците за забогатяване е ръстът на депозитите: „Фактът, че държим над 100 милиарда лева в банките, е също резултат от забогатяването на хората. Но – веднага искам да кажа – не на всички и не поравно. По-активните, по-образованите, дори тези, които са добре свързани в корупционните мрежи, те забогатяват“.
Той посочи и обратната страна: „В България има около 600 хиляди души в работоспособна възраст, които нито учат, нито работят. Това са 10% от населението, които не могат да допринесат за благоденствието, а по-скоро са в обратната посока“.
Хампарцумян беше критичен към демонстративното потребление:
„В България всяка година се купуват едни от най-скъпите коли в света чисто нови, а същевременно имаме региони като Северозапада, където нещата изглеждат никак добре. Арогантното потребление е признак на лошо възпитание, лош вкус и, да го кажа най-грубо – селяндурщина“.
Той даде и пример: „Някакви изключително скъпи лимузини седят пред панелни блокове. Автомобилът не вдига стандарта на живота, но повдига самочувствието на потиснатите хора, които си ги купуват“.
Предизвикателства: работна ръка и технологии
„Липсата на работна ръка остава голям проблем, но не става дума за каквато и да е работна ръка. Нискоквалифицираната почти не се търси – тя се заменя от машини, роботи и изкуствен интелект. Така нареченият офисен планктон започва да става ненужен“, смята финансистът.
По думите му обществото е изправено пред голямо предизвикателство: „С принудителни мерки трябва да образоваме следващото поколение. Днес един трактор струва 700–800 хиляди евро и таблото му е малко по-просто от това на Airbus. С тримесечен курс вече няма как да се подготви кадър“.