Приходите не отговарят на заявеното в средносрочната бюджетна прогноза на правителството. Заявеното е много надецено. Виждате, че приходите от ДДС и други косвени данъци към полугодието съвсем не отговарят на заложения ръст, който беше в приходната част - 33%. Това се случва поради желанието за по-голяма приходна част, а не е отчетен ресурсният потенциал на страната ни.
Това заяви Любомир Каримански, член на УС на БНБ, е предаването "Лице в лице" по бТВ.
Има ли изобщо материал за извличане на повече приходи от отделните агенции? За да могат да се случат тези приходи, те вероятно не са били разчетени правилно, затова сметките не излизат сега. През годините от ДДС сме събирали 9% от БВП, а сега искаме 11%. И то с по-ниска инфлация, която преди години е била по-висока, за да спомогне за тези 9%, допълни още Каримански.
По думите му след 1 януари 2026 година фискалната дисциплина няма да бъде толкова затегната. "Досега сме били много стриктни не само заради еврозоната, то е било необходимост. Когато имаме излишък, трябва да трупаме буфери за времена на недостици. А това не се спазва. Имаме растящ БВП, а не намаляваме разходите по дълга си", посочи още той.
Има т.нар. качествени приходи в бюджета, от които имаме нужда. Те идват от данъците, а другите са спорадични, както например авансовите вноски от банките. Не можем до безкрай да използваме дивидентите на 100% на икономическите държавни дружества. Утре като ни се промени балансът на централната банка с влизането в еврото, едва ли правителството ще държи парите си в централната банка. Правителството много ясно трябва да направи разчет кои приходи може да увеличи реално, както и кои разходи да намали отсега. Правителството да се замисли дали всички бюджетни разходи за публичния сектор не трябва да минат в закона за бюджета, допълни Любомир Каримански.
Според Каримански от важно значение за следващия бюджет, който ще е в евро, е начинът, по който ще структурираме отделните бюджети и начина, по който ще задълбочаваме трансферите по тях.