Първите панели са построени в средата на 50-те години на XX век, а последните - около 1990. Много сгради имат същия вид, който са имали, когато са били построени. Съвсем естествено в обществото се вихри спор за годността и остатъчния живот на панелните жилища. Темата излезе на дневен ред при българите след тежкото земетресение в Турция, където стотици сгради рухнаха като вафли.
Специалисти, участвали в строежа на панелни жилища, разказват, че при социализма имало наредба, в която амортизационният срок на годност на сглобяемите панелни блокове бил определен на 70 години. Но на много места ще срещнете посочен срок на годност 50 години, а на други - 100, припомня БНР.
Според действащата Наредба №3 от 21 юли 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях "проектният експлоатационен срок на конструкции на жилищни, обществени, производствени и други сгради и съоръжения" е 50 години. Срокът е валиден за всички типове строителство - включително тухла и панел.
Близо 2 млн. българи притежават жилища в сгради в жилищни комплекси, изградени върху държавни или общински парцели. Но те не притежават земята под блоковете и ако сградите се срутят по някаква причина, хората няма да имат право да вдигнат нова сграда върху парцела.
След края на експлоатационния срок все пак не означава, че на секундата сградите ще паднат, а просто ще са необходими превантивни мерки за поддържането им. Една от тях е санирането на сградите.
Според проф. д-р инж. Димитър Назърски панелните сгради нямат краен срок на годност, те са дълготрайни и най-безопасните сгради при силни земетресения.
"Санирането означава обновяване на сградата - както конструкцията, така и нейните системи - топлоизолационни, електро, вентилация да отговарят на изискванията и нормите. Досега максимум 8-9 процента са санираните сгради у нас", обяснява той пред БНР.
Друго, което трябва да се отбележи - много панелни блокове в България вече са с изтекъл срок на годност, но хората продължават да си живеят там, и да плащат данъци като за нов. Асансьорите, ВиК, и Ел. инсталациите вътре в сградата са силно амортизирани. Санира се само външно, без да се прави вътрешно обследване, което собствениците не бива да го допускат.
"Във всички случаи трябва да се следи състоянието на заварките между отделните панели“, казва и проф. дан арх. Борислав Борисов. "Тази проверка не е сложна за хора, които разбират. При тази операция най-добрият вариант е хората временно да не обитават жилищата си. Така строителната фирма може да провери абсолютно всичко в блока и да види цялостното състояние на конструкцията. За съжаление обаче в България не се прилага“, добавя той.
Експерти съветват, ако имате проблем с конструкцията, да не чакате някой друг да ви я оправи. Решението е да се направи събрание на входа и да се съберат пари за ремонт. Колкото и да е трудно да се постигне съгласие между многото собственици - това е най-адекватният начин.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК