Катастрофалните резултати на лейбъристите на местните избори във Великобритания вкараха партията в психодрама около бъдещето на премиера Киър Стармър. А от това печели само една партия - тази на Найджъл Фараж.
След катастрофалните резултати от местните избори във Великобритания гласовете, които призовават премиера Киър Стармър да подаде оставка, стават все повече и все по-силни.
Британският министър-председател и лидер на Лейбъристката партия обаче е категоричен, че няма намерение да се отказва от поста си. Остава впечатлението, че партията му е изключително разединена, пише по повода АРД. Затова изглежда, че актуалният въпрос колко още Стармър да остане премиер.
Близо 90 депутати от Лейбъристката партия искат Стармър да се оттегли. Партията обаче има друг голям проблем - няма ясна идея кой може да го наследи. Този проблем не е само вътрешнопартиен, а засяга и лидерството на правителството, за което също няма кандидати, които да сменят Стармър. Наблюдатели са възмутени от това, че лейбъристите - някога една от най-силните партии в Обединеното кралство, изглеждат изключително объркани. "Лейбъристката партия изглежда полудяла, затъвайки в тази психодрама за лидерството си", коментира биографът на Стармър Том Болдуин. Премиерът се опитва да бъде твърд и продължава да твърди, че ще остане на премиерския пост, за да спаси страната от хаос. Несъгласието на министрите му обаче вече доведе и до оставки.
Лейбъристката партия е в паника и безпътица
Въпреки че няма ясен кандидат за лидерството на партията, а и потенциално на държавата, някои лейбъристи, които се смятат за най-вероятните наследници на Стармър, се опитват да му оказват натиск. "Той обаче упорито остава на поста си. Единственият начин да накараш британски премиер да подаде оставка е на практика да му се развикаш да се маха. Точно това правят някои депутати от Лейбъристката партия. Всъщност толкова много от тях го правят, че хаосът е налице", пише политическият коментатор Стив Ричардс в британското издание "Индипендънт".
Според журналиста в партията вече се усеща паника в редиците на партията - лейбъристите си задават въпроса дали британците няма да гласуват по същия начин и на следващите парламентарни избори. Това би ги изтласкало решително от лидерските позиции.
Ако ще се търси потенциален нов лидер на Лейбъристката партия, трябва да се има предвид една сериозна дилема, в която партията се оказа в последните години, казва политологът Роб Форд пред АРД. Лейбъристите се опитват да се позиционират в центъра - едновременно да крадат гласове от партията на Найджъл Фараж "Реформирай Обединеното кралство” - да се харесат на онези, които гласуваха за Брекзит и са социално консервативни, но и в същото време да убедят либералите, че трябва да отстъпят за малко, за да има стабилна коалиция. Подобна комбинация създава перфектната буря пред тях.
Единствено Фараж печели
В опитите си да се хареса и на едните, и на другите лейбъристите изглежда успяха да се отдалечат от всички, пише АРД. Според социологическите проучвания е по-вероятно партията на Стармър да си спечели обратно гласовете, които се преляха към прогресивните Зелени, отколкото да се хареса на потенциалните избиратели на Фараж. Но дори и това да стане, не е ясно дали ще успее да се пребори с десните популисти.
"Реформирай Обединеното кралство" единствено печели от хаоса, който в момента се е възцарил в Лейбъристката партия, смята Стив Ричардс. Според журналиста партията на Фараж се представя за аутсайдер във времена, в които очевидно демократичната власт бързо покварва онези, които я получат - не само във Великобритания, но и в целия свят. "Найджъл Фараж никога не е управлявал и въпреки че имаше огромно влияние върху британската политика, винаги е бил извън властта. Затова все още може да се представя за лидер, който е против елита", обобщава Ричардс.
Британските социалдемократи в лицето на Лейбъристката партия само отблъскват избирателите с публичните си скандали, пише АРД. Остава въпросът дали Стармър наистина трябва да се оттегли и да стане четвъртият британски премиер за последните четири години, който е бил принуден да подаде оставка. Това би означавало, че лейбъристите изглежда сякаш нищо не са научили от подобните брожения в редиците на Консервативната партия. И ще доведе до обратен резултат от този, който обещаха на избирателите през 2024 година - "промяна" след 14-годишното управление на консерваторите.