Отидете към основна версия

21 636 32

Унищожението на Югославия: Шаблон за бъдещата политика на Америка

  • югославия-
  • уейн мадсън-
  • америка

Евентуален мандат на Хилари Клинтън връща спомените от 90-те години на миналия век

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Перспективата за президентски мандат на Хилари Клинтън връща на Балканите спомените от 90-те години на миналия век. Тогава администрацията на Бил Клинтън, НАТО и силите на глобализма причиниха разпадането на Югославия и скок на национализма, какъвто Балканите не бяха виждали от Втората световна война. Това пише журналистът и анализатор Уейн Мадсън в анализ за Strategic Culture.

Планът за разрушаването на Югославия е в ход в САЩ от 31-ви октомври 1988 г. Меморандумът на Националния съвет по разузнаването на САЩ е озаглавен „Чувството за общност, доклад за Югославия“. Написан от Мартин ван Хювен, разузнавателен служител за Европа, съдържа секретна бележка, която изказа съмнение, че Югославия ще оцелее в пълната си форма през 1988 г. Ван Хювен е продукт на корпорацията РАНД – мозъчен тръст в Пентагона, предлагащ различни сценарии в случай на ядрена война, пише Мадсън. 

С наближаването на края на Студената война, Ван Хювен и неговите висшестоящи колеги започнаха да острят ножовете си за разпадането на Югославия. Вместо да търси външните влияния за натиска върху югославската федерална система, Ван Хювен започва проучване, което по-късно ще оправдае намесата на НАТО и САЩ в югославската гражданска война. За Ван Хювен това беше сръбският лидер Слободан Милошевич, който категорично беше отговорен за пораженията във федералната система на Югославия.

Тази лъжа ще продължи да съществува преди подозрителната смърт на Милошевич през 2006 г., докато той беше подсъдим пред Международния трибунал в Хага.

Ван Хювен беше един от атлантиците, носещи значителен антируски и антисръбски багаж. Например роденият в Полша Збигнев Бжежински, родената в Чехия Мадлин Олбрайт, роденият в Унгария Джордж Сорос и роденият в Берлин Хелмут Зоненфелд, които искаха да накажат страни като Русия и Сърбия, заради тесногръди причини. През 1995 г. Ван Хювен написа за РАНД материал, озаглавен „Рехабилитация на Сърбия“. Той и неговите тържествуващи съюзници от НАТО и ЕС виждаха Сърбия, като единствения агресор и нарушител на човешките права на Балканите. Според Мадсън никъде в речника на десните атлантици като Ван Хювен, Олбрайт и Бжежински не може да бъде открит термина „хърватски неонацистки реваншизъм“ или „босненско – косовски ислямофашизъм“.

Скоростта, с която Германия призна и подкрепи отделянето и независимостта на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово от Югославия е свидетелство за носталгията на Обединена Германия за годините на войната и германското господство над Балканите, с изключение на проблемните сърби, които отказаха да се преклонят пред Хитлер.

Неоконсервативните атлантици в отиващата си администрация на Джордж Буш - старши и новата такава на Бил Клинтън смятаха, че разделянето на Югославия би било силно послание за Москва. Разделянето на Чехословакия не успя да предостави на атлантиците бойно поле, през което да се превземе Русия. Президентът на Чехия след Студената война Влацлав Хавел беше любимец на атлантиците. Неговият словашки колега и лидер на „Пражката пролет“ Александър Дубчек остава отдаден социалист и радетел на загубения чехословашки съюз. Той беше амбициран да води Словашката социалистическа партия и една независима Словакия, за която не бе задължително да е в джоба на НАТО.

На първи септември 1992 г. колата на Дубчек излезе извън контрол на магистралата край Чешка Моравия. На 7-ми ноември той умира от раните си. Следващият словашки социалистически лидер нямаше да представлява проблем за амбицията на НАТО да се разширява на изток. Новият социалист, който се изпречи пред разширяването на НАТО, беше Слободан Милошевич.

Според Мадсън от проучването на Ван Хювен през 1988 г. става ясно, че плановете на САЩ за Югославия касаят разчленяване на федерацията. ЦРУ чрез подкрепата си за хърватски, словенски и босненски сепаратисти окуражаваше етническото вълнение, което щеше да предизвика ужасяващо насилие и да доведе до разпокъсването на Югославия.

Партизанският лидер Йосип Тито обедини отделните народи след Втората световна война под един лозунг: „Югославия: Шест републики, пет нации, четири езика, три религии, две азбуки и една партия“. Едната партия беше комунистическата. Югославия трябваше да бъде демонтирана на съставящите я републики, които да могат по-лесно да бъдат абсорбирани от НАТО и ЕС, отколкото голямата и тромава федерация.

ЦРУ и неговите филиали решиха, че католическите и относително проспериращи републики като Хърватия и Словения ще бъдат първите, които ще се отделят от Югославия. Американски оръжия и доброволци бяха представени на Хърватия, за да може тя да устои на югославската армия. Ван Хювен и други атлантици вярваха, че ако Югославия успее да се справи с 200% инфлация и непосилен външен дълг, политически катаклизъм ще се отрази неблагоприятно на федералната армия. Те бяха прави, когато хърватските сили постигнаха военна победа в „Операция Буря“ през 1995 г., изтръгвайки контрола над самопровъзгласилата се Република Сръбска на Крайна и предоставяйки помощ на босненските сили да изземат контрола над Западна Босна. „Операция Буря“ получи скрита подкрепа от САЩ, Великобритания и Германия.

Атлантиците искаха да видят още и как по-бедните и ортодоксални републики ще тръгнат по своя път. Те демонизираха Милошевич, заради неговите планове да възстанови сръбското влияние над автономните провинции Косово и Войводина. Атлантиците, които подкрепяха унгарския национализъм в Косово във Войводина и албанския национализъм в Косово, знаеха какъв пожар с човешките права ще бъде запален. Когато кървавите етнически вълнения в Косово приключиха, НАТО имаше своята причина да окупира албанската провинция и да я отведе до независимост.

Все още имаше една останала мишена за тези, които разчленяваха Югославия. Черногорците бяха убедени, че са различни от сърбите, като беше приложена психическа война, за да бъдат убедени в това и македонците, които да поискат своето отделяне. НАТО обаче никога не обмисли фактът, че Гърция никога няма да допусне съществуването на страна по нейната северна граница с името Македония.

Днес Югославия е един пъзел от независими и необединени страни. В допълнение към отварянето на Югоизточна Европа за присъединяване към НАТО, разпокъсването на Югославия бе проектирано, за да изпрати съобщение на Русия. Ако Югославия може да бъде разделена на седем отделни републики, то какво ли може да направи НАТО с Руската Федерация. С Югославия алиансът НАТО вече показа на какво е способно.

 

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини