В Института за икономически изследвания на БАН работят на щат 54 изследователи - професори, доктори, доценти.
Бюджетът му е 1 163 520 лв. без наема, от които малко над 850 хил. лв. са държавна субсидия, благодарение на която са привлечени останалите средства. Това го прави на практика най-големия икономически тинк-танк или национална мисловна институция, която трябва да помага за умното управление на българската икономика. В последните дни коментатори във фейсбук, а вече и някои медии, се скъсаха да се забавляват с удивителните нелепости, публикувани в годишния му доклад за 2017, озаглавен "Икономическото развитие в България: оценки и очаквания; Тема на фокус: „Пътят към Европейския съюз и равносметката от първите 10 години”". Голяма част от оценките в доклада са изписани от Чл. кор. проф. д.ик.н. Иван Ангелов, но докладът е подписан от 11 доктори и професори, има си и отговорен редактор и научни рецензенти. А и не само в неговите глави могат да се прочетат абсурдни оценки. Той например не е автор на твърдението, че "Българските държавни институции допуснаха небалансирано отношение към труда и капитала, с прекалено много реверанси към капитала, във вреда на наемния труд."
Докладът би трябвало да помогне на правителството, Народното събрание, медиите и бизнеса да формират мнение за икономиката на страната, както и да ни подготви за един изключително важен дебат, който се води в момента - въпросът за бъдещето на Европа (за ЕС на различни скорости, Брекзит и др.).
Български политици се очаква да изчетат внимателно тези 200 страници и да се почувстват по-подготвени за преговори с останалите страни членки на ЕС. Докладът обаче е пропит с тежка носталгия по Развитото социалистическото общество, жали за времето отпреди 1988 година (предполагам, че не споменава 1989 г., защото там се е загнездила сатанинската дата 10/11) и обяснява как ние никога няма да стигнем висините, в които сме се реели в годините на Съвета за икономическа взаимопомощ. Всички тези оценки, които по принцип са неуместни за жанра, са и основани на грешни данни и нямат дори особена връзка с данните публикувани в самия доклад. Десетки медии се занимават често с това кой на кое НПО какви грантове бил давал.
Дали пък случайно ЦРУ или някоя друга вражеска организация не се опитва да влияе на нашите възгледи за живота, икономиката и справедливостта. Интелектуалните травми обаче, които нанасяме със собствените си данъци остават в сянка. Голяма работа, 1.2 милиона лв. на година, с тях и без тях. Да бяха пари, хвърлени на боклука, някак да ги прежалиш. Но това са пари, които нанасят вреда. Това са хора и страници, които са камък на шията на икономическата ни политика. Този институт или трябва да се закрие, или да бъде даден за управление в ръцете на хора, които могат да бъдат полезни. В България има такива, а по света много.
Бележка: Първоначално бях предположил, че бюджетът на института е около 2.5 млн., но Йордан Кошев ме поправи. Благодаря.