България, сблъскала се с икономическата криза, се отказа от антируската си политика и се опитва да нормализира отношенията си с Москва в изгода за себе си, при това, съхранявайки лоялността си към Европейския съюз. В днешните условия това обаче е невъзможно, заявява пред портала "Раблмер" Екатерина Шумицкая, научен сътрудник в отдела за европейски политически изследвания на Института за световна икономика и международни отношения при Руската академия на науките.
На 30 май президентът на Русия Владимир Путин ще проведе среща с министър-председателя на България Бойко Борисов.
"На 30 май 2018 г. президентът на Руската Федерация Владимир Путин ще се срещне с премиера Република България Бойко Борисов, който ще бъде в Русия на работна визита", съобщи пресслужбата на Кремъл. Предполагаемите теми са обсъждането на по-натъшното развитие на сътрудничеството между двете страни и на актуални международни въпроси.
Миналата седмица Путин се срещна с президента на България Румен Радев, който заяви, че се надява да бъде преразгледан въпросът за преките доставки на природен газ от Русия и като цяло нарече преговорите "решаваща крачка" за нормализиране на двустранните отношения.
Борисов, на свой ред, активно съдейства за влошаването на връзките между двете страни — участва в закриването и на АЕЦ "Белене", и на "Южен поток", подчертава изданието.
"Преобулият се" Борисов
Екатерина Шумицкая смята, че на практика днес между президента и министър-председателя на България няма противопоставяне, но отказът от антируския курс не е довел до нищо.
"До 2014 г. Борисов водеше твърда антируска политика, но когато страната започна да не се справя с икономическата криза, той "се преобу" (промени мнението си, бел. ред.) и още през 2016 г. дойде в Русия с молба да се пренасочи "Турски поток", да бъде направен хъб във Варна и така да бъде реализиран "Южен поток", който не му се удаде да отстои пред лицето на Евросюъюза," твърди Шумицкая. (Всъщност, Борисов не е посещавал Русия през 2016 г. На 5 август 2016 г. той проведе по своя инициатива телефонен разговор с руския президент Путин по енергийните въпроси. Това стана само 24 часа, след като председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в писмо до Борисов, че ЕК е склонна да се съгласи руски газ да минава през бъдещия газов хъб „Балкан”, при условие, че е в съответствие с правилата на Евросъюза. Според Юнкер ЕК нямала против и страната ни да изгради нов ядрен реактор, бел. ред.).
"Що се отнася до противопоставянето между Радев и Борисов, такова няма - България в лицето на премиера се опитва през последните две години да седи на два стола - да бъде лоялна към ЕС и да развива икономическите отношения с Русия, загробени под управлението на същия този Борисов до 2016 г.", твърди експертът.
"България се вписва в модния тренд в Европа"
Позицията на Радев - намерението за сътрудничество с Русия - не е нова, просто той я огласи сега, възползвайки се от конюнктурата и тя съвпада с текущата позиция на правителството. Отделен въпрос е, че Радев, независимо от гръмките му заявления, не решава нищо, той е представително лице, пояснява Шумицкая.
"Това, което се случва днес, е втори рунд в опитите на България да се впише в икономическите отношения с Русия, нецелесъобразността на разрива с която Борисов осъзна още преди няколко години. Освен това, трябва да се има предвид, че в Европейския съюз набира сила проруското крило, редица страни подкрепят свалянето на санкциите срещу Русия и България изглежда някак в модния тренд", отбелязва експертът.
Смяната на подходите, въпреки всичко, засега не е дала почти нищо, Борисов не успя да промени ситуацията - Русия продължава да смята България за ненадежден партньор, за разлика, наприер, от Турция. И докато в отношенията с Турция не се случи нещо сериозно, България няма да получи нищо от Русия, твърди Екатерина Шумицкая:
"В сегашната ситуация на София няма да ѝ се удаде да седи на два стола".
Превод и редакция: Епицентър.БГ