В периода на възстановяване от кризата, българската икономика беше задвижвана изцяло от износа на индустриални продукти. Вече четири поредни месеца обаче се отчита спад на индустриалното производство. „Това означава, че по един или друг начин започналата рецесия в ЕС, която все още предстои да бъде потвърдена от данните за първото тримесечие на 2012 г. се отразява на българския износ и на индустрията” е мнението на Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Особено внимание трябва да се обърне на въпроса какво ще се случи с държавния бюджет за 2012 г. „Той беше разписан с доста оптимистични, дори към момента на приемането си, прогнози за икономически растеж от 3.6% за 2012 г. Според министъра, той би могъл да издържи неофициално при ръст на икономиката от 1%. Въпросът е какво прави Министерството на финансите, ако ръстът е под 1%”, казва Николова.
Друг много сериозен риск пред българската икономика през следващите седем-осем месеца са дълговите плащания и дефицитът, който трябва да се финансира за тази година. Сумарно това изисква финансиране за почти 3 млрд. лв., от които 1.6 млрд. лв. са падежиращата облигация на 15 януари 2013 г. и падежиращата еврооблигация януари 2015 г.
„Предизборните декларации за изборите, които предстоят през лятото на 2013 г. вече започнаха. Министърът на финансите наскоро спомена, че най-вероятно ще се опитат догодина да вдигнат пенсиите с 3-4%. Възможно е и увеличение на заплатите в бюджетната сфера, тъй като последните няколко години имаше задържане. Основният политически риск за бюджета тази година е предизборната щедрост да завали още през 2012-а. Като този риск през 2013 г. ще се увеличи” е мнението на Николова.
Как да се противодейства на рисковете? Най-простите стъпки е да се публикува план за действие по отношение на бюджета при един негативен сценарии. „Освен това изключително важно е да се устои на натиска за предизборно харчене тази година и не на последно място достатъчно от рано да се осигури ресурса за покриване на дефицита”, допълва Николова.