Информацията, че някога в днешната Виенска гора около австрийската столица град Виена е имало българи, и че тя тогава се е казвала Българска гора ни дава т.нар. Саксонска световна хроника , която е първата немска универсална хроника, създадена вероятно през 1229 г. Всичко това научаваме от новата книга на Хайнрих Кунстман (Heinrich Kunstmann, Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des Großen Awarenfeldzug und die Ungarn (2019). На страница 28 Кунстман цитира на старонемски точното място на хрониката, където се споменава Българската гора или Bulgerewalt.
В хрониката между другото става въпрос за военния поход на Карл Велики срещу аварите (791 г. bis 803 г.), който протича от реката Енц (около град Линц) към Българската гора (старонемски: Bulgerewalt): в контекста на войната с аварите, изразът Българската гора (Bulgerewalt) означава без съмнение днешната Виенска гора. Българите са съставна част от Аварското царство и печелят силно политическо влияние през VII век . Саксонската световна хроника засега вероятно е единсвения източник, който използва изразът Българска гора (Bulgerewalt) за днешната Виенска гора, въпреки това този израз е достатъчен, за да се предположи, че тогава във Виенска гора е имало Българи, както пише цитирания Кунстман. За информация, днешна Австрия съществува от 996 г. Несъмнено Карл Велики завладява най-късно през 803 Българската гора (Виенската гора) и постепенно българите са асимилирани. Интересно е обаче обстоятелството, че свети Методий мисионира на славянски в този регион (Великоморавия) от 870 г. до 885, а българският княз Борис се среща с франкския крал Людовик Немски през 864 г. в Тулн до Виена, за да сключи съюз . Днешния град Виена граничи с Великоморавия, а преди това до 803 е бил част от Авария.
Баварското убийството на българите през 631/632 и борбата на българите предвождани от Алциок за аварския трон
Кунстман съобщава информацията за Българската гора (Виенската гора) във връзка с друго по-ранно събитие, тъй нар. баварско убийство на българите през 631/632 г., което според него се е състояло на около 200 км западно от Българската гора (Виенската гора) и по-точно в района на днешното градче Пулгарн (Pulgarn/Bulgarn) близо до град Линц и близо до тогава граничната река Енц (Еnns) между баварци и авари. За уточнение тогава районът между Българската гора и граничната река Енц е спадал към Аварското царство (570 г. до 803 г.), за чийто трон са претендирали Българите, които явно са били добре интегрирани в това царство (според Монемвасийската Хроника „аварите са хунски и български народ“) . Оригинална информация за събитията ни дава Хрониката на Фредегар . През 631/632 eдин аварин и един българин се борят за трона на Аварското царство. Българите са победени и 9000 конници от тях със семействата се оттеглят към Бавария. Те молят за презимуване, което им е разрешено. По-късно по заповед на франкския крал почти всички българи са изненадващо убити, спасява се само предводителя на българите Алциок с гвардията си от 700 конници заедно със семействата. Той се оттегля в словенската Виндиш марк (Mark Vinedorum) и остава там няколко години. По-късно Алциок с войската си се премества мирно в Италия.
Дали и по времето на Алциок (631/632) днешната Виенска гора се е казвала Българска гора не може да се каже със сигурност. Сигурно е, че 50 години преди това този район е част от царството на Авария, където българите от началото са интегрална съставна част. Виенската гора се е казвала Българска гора през 791/803 по времето на Карл Велики. Свързващата точка между двете събития е Аварското царство: Алциок се бори за аварския трон 631/632, а Карл Велики завладява Аварското царство 791/803. Българите са били важна интергрална част на Аварското царство през цялото време на неговото съществуване от 570 до 791/803 г. Поради това е много вероятно българите на Алциок да са населявали трайно днешната Виенска гора, там да са се водили битките за аварския трон и оттам да са се оттеглили към Бавария. В хрониката на Фредегар се казва, че събитията се развиват в Панония. Град Виена и околната Виенска гора са част от някогашна Панония.
Преместването на Алциок (Alciocus) в Италия: Alceus Bulgarinus – Bulgarus de Bulgariis – St. Maria dei Bulgari в стария Болонски университетСлед около 30 години Алциок (Alciocus) или по вероятно негов син наречен Алцек (Alzeko) се преселва мирно с цялата си армия в Италия при лангобардския крал в областта Беневето (виж. Павел Дякон/Paulus Diakonus Historia Langobardorum) . Името Алциок/Aлцек e запазено в паметта на стария Болонски университет. Там по стълбите към библиотеката на старата университетска сграда и днес се намира един благороднически Герб на абсолвент или преподавател в университета наречен Аlceus Bulgarinus . За старата сграда на Болонския университет от XVI век (днес Библиотека на град Болоня до централната градска катедрала) се знае, че е изградена около и днес съществуващата малка църква от XII век с име Света Мария на Българите (St. Maria dei Bulgari ). Църквата е посветена на един от съоснователите на Болонския университет от XII век с латинското име Bulgarus (Българинът) или Bulgarus de Bulgariis/Bulgarus Causidicus : един от най-известните болонски юристи (адвокати) на Средновековието. Право да се каже, че Булгарус (или Булгарий) е съосновател на Университета Болония дава не само университетската църква St. Maria dei Bulgari, но и фактът, че целият стар университетски комплекс е изграден върху парцелът на Булгарус, където се е намирала неговата частна и преподавателска къща наречена CURIA BULGARI .
Първото учебно помагало за студенти в Болонския университет се нарича STEMMA BULGARICUM : една колекция от въпроси и отговори, която се е преподавала в правното училище на болонския юрист Булгарус (Булгарий). Последователите на правната доктрина на Булгарус за стриктно тълкуване в правото са се наричали Българи (Bulgarianer) и те са били водещата правна гилдия в Болония през XII/XIII век.
Дали Булгарус е имал далечни български корени не може да се каже със сигурност, но латинското име безспорно означава Българинът. Доказано е, че българи в Италия има минимум от времето на Юстиниан Велики. Интересно е и сведението за византийския катепан на Италия от 1028 наречен Христофор Булгарис/Вулгарис (Χριστόφορος Βούλγαρης/Bulgaris) , а в латинските източници Burgaris; преди това той е бил византийски катепан на България.
Доказано е, че многобройните вярващи на катарската (богомилска) църква в италианска Ломбардия (и Тоскана) със седалище в Конкорецо (до Милано) са се наричали Българи (Bulgari) след средата на XII век (времето на юриста Булгарус), защото тяхна църква майка е била богомилската църква на България (ръкополагане на епископи и т.н.) . Няма доказана връзка, освен географска, между еретиците катари (богомили) и юриста Булгарус (Булгарий). Факт е обаче, че латинското името Булгарус (Bulgarus) най-късно края на XII век (след смъртта на юриста), означава и е синоним на еретик.
Какви са българите по времето на Алциок или разказът на папа Григорий Велики за Българкият спатарий в РимКакво разказва папа Григорий Велики за българите и българския език по времето на Алциок (VI/VII век)? Той разказва, че български език може да се научи на небето, както и гръцки. И, че българите тогава са били гвардейци мечоносци в гвардията на император Юстиниан Велики пребиваващи с генерал Нарзес в Рим (преди и след 550 г.). Историята накратко е следната: в къщата на един римски адвокат се разболява неговият пастир (биволар) и почти умира. След това той разказва, че е бил на небето и е научил всички езици, като за доказателство започва да говори на гръцки. Всички са много впечатлени, но искат допълнителна проверка и повикват един български спатарии (гвардейски мечоносец от гвардията на генерал Нарзес), който живее в къщата на адвоката. Пастирът започва да говори на български и така доказва, че е научил и този език на небето. Други доказателства не се искат. Tова са българите по времето на Алциок, когато се случва т.нар. Баварско убийство на българите: императорски гвардейци с език, който може да се учи и на небето, така разказва папа Григорий Велики.
Според преобладаващото мнение в науката българите преди X век са тюркскоговорящи. Според алтернативното мнение те са славяноговорящи от самото начало. Със сигурност от X век те не само са славяноговорящи, но и са първата държава, в която старославянския (или старобългарския) език е официален държавен и църковен език. Безспорно е, че днешната кирилица се създава в България през X век и би трябвало поради историческата заслуга на България да се нарича и Българица.
Авторът на материала е адв. Борис Методиев