Коментар на Валерий Бурт
През 1988-1989 г. вълна от „кадифени революции“ премина през страните от Централна и Източна Европа, вдигната от Перестройката на Горбачов в СССР и сложила край на световната социалистическа система. В Румъния обаче нямаше "кадифе"; по време на кървавите събития в Тимишоара и Букурещ бяха убити около хиляда души. Николае Чаушеску и съпругата му бяха набързо разстреляни при преврата.
Впоследствие лидерите на Румънския фронт за национално спасение твърдят, че движението, довело до падането на Чаушеску, е било спонтанно. Дълго време надделяваше версията за „революционния възход на народа“, възмутен от диктатурата. Тогава се появиха и други версии, по-обстойни. Всички механизми на "смяна на режима" в Румъния обаче все още не са разкрити.
... Безредиците започват на 16 декември 1989 г. в Тимишоара, в Трансилвания. Местният протестантски пастор и унгарски дисидент Ласло Тьокеш, който се бори за автономията на регионите, където унгарското население е мнозинство, е изгонен от дома им.
Обикновените румънски граждани масово излизат тогава на улиците само по време на демонстрации, организирани от властите, след това бързат да се приберат: „Секуритате“, румънската тайна полиция, има чувствителни уши и дълги ръце. И изведнъж в Тимишоара хиляди хора излизат на улиците. Кондукаторът (водач) Чаушеску заповядва на министъра на отбраната Василе Мил да използва оръжие, но министърът отказва. Няколко дни по-късно, когато в Румъния започва пълно объркване и Чаушеску бяга от Букурещ, министърът на отбраната е открит мъртъв ...
Известно време събитията в Тимишоара остават местни. На 18 декември 1989 г. Чаушеску отлита на работно посещение в Иран и, връщайки се в Букурещ, изнася реч на 21 декември на площада. Когато излиза на балкона на Централния комитет на партията, хилядна тълпа, както обикновено, го посреща със силни възклицания. Навсякъде се люлеят лозунги, банери, портрети на президента и съпругата му Елена, която е първи вицепремиер. Чаушеску забележимо отслабнал, в пухкава шапка, облечен в палто с кожена яка, изглеждаше стреснат. Веднага след като започва да говори, в тълпата прозвучават пиратки. Специално създадени групи в тълпата трябва да провалят митинга... Тълпата започва да кипи. Диктаторът, свикнал с послушание, не може да повярва на ушите си - от масата хора се чуват викове: „Долу Чаушеску!“, „Долу комунизма!“, „Свобода!“
Президентът мълчи. Няколко секунди той гледа хаоса, след което напуска балкона. На следващия ден хеликоптер каца на покрива на сградата на Централния комитет на партията и превозва Чаушеску и съпругата му, но не им е позволено да напуснат страната.
На 25 декември 1989 г. семейство Чаушеску е разстреляно във военна база край Търговище/Румъния-б.р./. Екзекуциите са предшествани от кратък процес, напомнящ за разправа. Чаушеску отказва да отговаря на въпросите на съдиите. Поставен до стената, той пее преди смъртта си "Интернационала". Елена също изглежда спокойно пред оръжията на убийците.
Румъния тогава е социалистическа страна, но специална. По време на Студената война Чаушеску се опитва да седи на два стола през цялото време, получава западни заеми, не подкрепя въвеждането на съветските войски в Афганистан и бойкота на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г., настоява за разпускането на НАТО и Варшавския блок.
През годините Румъния натрупва огромен външен дълг към Запада. За да се освободят от него, властите започват икономическа офанзива срещу народа – обявена е купонна система за храна, въвежда се режим на бензина, водата и електричеството. И целта беше постигната - до април 1989 г. Румъния изплаща всички дългове и лихви по тях.
В Съветския съюз междувременно перестройката кипи. В Полша, Чехословакия, Унгария, ГДР комунистическите партии вече са загубили властта. Самият Чаушеску няма намерение да смени курса. Той все още почита Сталин, като до голяма степен имитира неговите методи на ръководство; Самият Чаушеску е наречен - „румънският Сталин“.
На Четиринадесетия конгрес на Румънската комунистическа партия през ноември 1989 г. Чаушеску остро критикува политиката на перестройката в СССР и казва, че пътят на Горбачов ще доведе до крах на социализма.
Американската и английската преса пишат по това време: „Чаушеску се превърна в проблем както за Запада, така и за Горбачов.“ На честването на 45-та годишнина от освобождението на Румъния от фашизма, Кондукаторът казва: „По-скоро Дунав ще потече назад, отколкото в Румъния да проведе перестройката“. Пристигането на Чаушеску на 4 декември 1989 г. в Москва и последната му среща с Горбачов не могат да променят нищо.
Румънските военни претърпяват значителни загуби през декемврийските дни на 1989 г. Досега никой не знае кой е стрелял по тях. Както след 35 години в Киев, някой спокойно убива и демонстранти, и служители на реда. След като изстрелите утихват и започва погребението на загиналите, няколкостотин атлетични мълчаливи мъже напускат Румъния. Същите "спортисти" напускат Украйна след победата на Майдана.
И все пак, кой свали Чаушеску?
Документалният филм на Сюзан Брандщатер „Разстрелът Чаушеску“, показан на германско-френския телевизионен канал „Арте“ през 2004 г., твърди, че ЦРУ има ръка в свалянето и физическото отстраняване на Чаушеску. Операцията е поверена на началника на Източноевропейския отдел на ЦРУ Милтън Бордън. Във филма той признава, че убийството на румънския лидер е наредено от правителството на САЩ.
След като превратът приключва, министърът на външните работи на СССР Едуард Шеварднадзе поздравява новото ръководство на Румъния за „освобождаването от тиранията на Чаушеску“. Надеждите отпреди 30 години обаче не се сбъдват - Румъния, член на Европейския съюз и НАТО, днес е по-бедна, отколкото при Чаушеску. А на гроба на Кондукатора в Букурещ се виждат все повече букети цветя...
Превод: В.Сергеев